Може ли сляп човек да е съдебен заседател и дискриминация ли е недопускането му до дела

Допустимо ли е сляп човек да бъде съдебен заседател и дискриминация ли е спрямо него, ако не бъде допуснат до участие в наказателни дела?

На този въпрос ще отговори Съдът на Европейския съюз след преюдициално запитване от тричленен състав на Върховния административен съд.

Въпросите са формулирани по следния начин:

1. Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и на чл. 1, §1, §2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:
2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява ли характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава ли разлика в третирането и не представлява ли дискриминация по признак „увреждане“?

Казусът

Гражданката Живка Павлова е с трайна намалена работоспособност пожизнено заради загуба на зрението. Жената е с юридическо образование като през 1977 г. е положила успешно и изпита за правоспособност. Тя работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.

През 2014 г. е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд. На 23 март 2015 г., след жребий, е разпределена към 6-ти наказателен състав в СРС заедно с още трима души. За малко повече от година (до 9 август 2016 г.) обаче Павлова не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от председателя на 6-ти състав Феня Стоянова. Заради това на 29 май 2015 г. Павлова сезира председателя на СРС (по онова време Методи Лалов – б.а.), като моли да бъде разпределена към друг състав, „за да реализира правото си на труд като съдебен заседател“.

Тъй като не получава отговор, жената се обръща към Комисията за защита от дискриминация. В жалбата си тя посочва, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на СРС, защото е сляпа.

В становище до комисията съдия Феня Стоянова отбелязва, че „естеството на задълженията, произтичащи от функцията на съдебния заседател в наказателния процес и необходимостта от налични специфични физически характеристики, свързани с възможността съдебният състав да осъществява правомощията си, не следва да бъдат подвеждани под дискриминационната норма на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр“. Съдийката посочва, че в случая трябва да се приложи чл. 7, ал. 1, т. 2 от закона, според който не представлява дискриминация „различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането ѝ“.

Това е така дотолкова, доколкото различното третиране на Павлова е поради естеството на задълженията на съдебния заседател, продължава Феня Стоянова. И пояснява, че различното третиране е обективно оправдано и преследва законна цел, а именно: спазване на принципите на НПК – непосредственост и установяване на обективната истина.

Методи Лалов също изтъква, че увреждането на Павлова е от естество, което препятства осъществяването на специфичните функции на съдебен заседател и може да доведе до нарушаване на принципа на непосредственост, принципа на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес.

Комисията и АССГ: Това е дискриминация

На 6 март 2017 г. Комисията за защита от дискриминация установява, че както Стоянова, така и Лалов са осъществили пряка дискриминация на основата на признака „увреждане“ спрямо Павлова. Комисията налага глоба от 500 лева на съдийката и 250 лева на Лалов. Освен това препоръчва на председателя на СРС и на Стоянова занапред да не допускат нарушения на антидискриминационното законодателство.

Двамата обжалват решението пред Административен съд София-град (АССГ), но и той казва, че в случая има дискриминация.

АССГ приема, че с оглед „въведената в закона забрана за неравноправно третиране по някои от защитените от закона признаци и прогласеното в чл. 26 от ЗЗДискр право на лицата на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, недопустимо е въвеждането на ограничения, респ. възпрепятстването на достъпа до упражняване на определена професия или дейност, в случая на съдебен заседател, „по принцип“, изхождайки от предположението, че съответното увреждане ще доведе до невъзможност за нейното пълноценно осъществяване“.

Съдът признава, че спецификата на наказателното производство изисква от съдебния заседател да се съобразява с основните принципи за непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение от съда. Но тази специфика, твърди АССГ, не трябва да бъде абсолютизирана до такава степен, че да бъде ограничено правото на достъп до определена професия, залегнало в ЗЗДискр. „Презюмирането, че наличието на заболяване или увреждане във всички случаи лишават едно лице от определени качества е необосновано и дискриминационно отношение“, отбелязва още АССГ. Като в подкрепа на становището си посочва, че след измененията в Закона за съдебната власт от 9 август 2016 г., когато беше въведено задължението за случайно разпределение на съдебните заседатели, Павлова е участвала в редица съдебни заседания по наказателни дела.

ВАС се обръща към съда в Люксембург

Решението на АССГ е обжалвано пред Върховния административен съд. Феня Стоянова твърди, че първата инстанция е абсолютизирала принципа за правото на достъп до определена професия като по този начин поставя Закона за защита от дискриминацията в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно НПК и принципите в него. И посочва, че като наказателен съдия, разглеждайки дела в СРС, трябва да спазва въпросните принципи и да осигурява еднакво третиране от всички членове на състава на доказателствения материал по делото, на непосредственото впечатление на всеки от тях от поведението на страните по делото.

Методи Лалов добавя в жалбата си, че с оглед на осъществяването на дейността на съдебните заседатели и естеството на задълженията им, може да се приеме, че не могат да участват активно и пълноценно лица, чийто увреждания водят до нарушаване на установените в законите и Конституцията принципи на непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение от съда.

Тричленният състав на ВАС с председател Диана Добрева и членове Виолета Главинова (докладчик) и Еманоил Митев обаче е на мнение, че за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на ЕС. И посочва защо това е така.

Няма спор, че Павлова има увреждане – трайна загуба на зрението. А българското законодателство гарантира принципно защитата на хората с увреждания и не допуска дискриминация по този признак. Същевременно има предвидени и изключения, които оправдават разликата в третирането, когато за определено занятие или дейност има специфични професионални изисквания.

ВАС отбелязва, че не е ясно доколко това различно третиране на човек с конкретното увреждане, което е основание за неравното третирано при упражняване на дейността като съдебен заседател, е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основаните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО (виж карето – б.а.).

„Различното третиране е на база защитимия признак „увреждане“, но е в контекста на изискванията и прилагането на принципите на наказателния процес, но подобна правна уредба и практика е възможно да противоречи на изискванията да се предоставят равни възможности в заетостта на всички хора с увреждания.

При обсъждане необходимостта от поставяне на преюдициални въпроси настоящият състав съобрази и изискването тълкуването на Директива 2000/78/ЕО да се извършва в съответствие с Конвенцията на ООН, която отнесена към конкретния случай изисква равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на лица с увреждания, на каквито и да е било основания, а не само на определени защитими признаци, установени във вторичното право на Европейския съюз. Международната нормативна уредба и уредбата на вторичното право на Европейския съюз изисква единно и еднакво тълкуване на приложимите разпоредби, което е от компетентността на Съда на Европейския съюз“, отбелязва ВАС.

И решава да изпрати преюдициално запитване до СЕС за това допустимо ли е сляп човек да бъде съдебен заседател и дискриминация ли е спрямо него, ако не бъде допуснат до участие по наказателни дела.

Преди това обаче съдът дава едномесечен срок на страните, в който да изразят становище по въпросите и да формулират такива.

Източник: lex.bg