Неприсъствено връчване на наказателно постановление

Съставен ни е акт за установяване на административно нарушение, след което с години никой не ни е търсил за нищо. Изведнъж получаваме покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител или даже по-зле – узнаваме, че е наложен запор върху заплатата или върху банковата ни сметка.

Как се стига до тази ситуация?

В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл. 58, ал. 1 е предвиден редът за връчване на Наказателното постановление (НП) - препис от НП се връчва срещу подпис на нарушителя. Ал. 2 на същия член създава, обаче, една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява "неприсъствено" връчване на наказателното постановление - ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице, се счита, че наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. 

Може би за улеснение, вместо да ни издирват, някои органи се възползват от създадената от закона фикция и обявяват, че не сме намерени на адрес, отбелязват това върху НП и завеждат изпълнително дело при съдебен изпълнител за събиране на наложената с НП глоба. Съответно, с таксите по изпълнението, размерът на задължението може да се увеличи двойно и тройно. По този начин административният орган ни лишава от възможността да оспорим НП, да заплатим глобата доброволно, ако сме съгласни с наложеното наказание, нанася имуществени вреди, изразяващи се в увеличената сума, която трябва да бъде заплатена или в заплащането на глоба, която е наложена незаконосъобразно и неимуществени вреди, изразяващи се в негативните емоции, на които сме подложени и в загубата на доверие в държавната администрация, от която не очакваме употребата на такива нечестни похвати.

Каква е съдебната практика

В съдебната практика няма единно схващане относно начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на административнонаказателното производство.

Някои съдебни състави считат, че начинът, по който следва да се връчи НП, е или лично на нарушителя срещу подпис, или по пощата с обратна разписка. Те смятат, че нормата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН е достатъчно ясна, не може да се приеме, че е налице празнота, която да налага да се приложат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК (Решение от 10.06.2011г. на АС-Варна по адм. д. № 856/2011г.).

Повечето съдебни състави, обаче, са на противоположното мнение - разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща относно връчването на НП към прилагане на правилата за връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение №2187 от 26.02.2015 по адм. д. №8214/2014 на ВАС; Определение №731 от 02.04.2013 г. на АС - Бургас по адм. д. № 595/2013 г.; Решение № 677 от 24.04.2017 г. на АС-Пловдив по адм.д. №265/2017 г. и много други), поради което и връчването следва да се извършва по начина, разписан в НПК.

И в двата случая в съдебната практика преобладава становището, че прилагането на връчването по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, ако не са изпълнени кумулативно предвидените в нормата предпоставки, а именно – сменен е адресът и новият адрес да не е известен, опорочава действието и прави връчването на НП недействително.

Съществува и друга практика, която позовавайки се на Тълкувателно решение №1 от 07.06.2016 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС, приема, че редовността на връчването на НП може да се оспорва само по реда за възобновяване на административно-наказателното производство по ЗАНН.

Как може да се защитим?

Първият вариант е, след получаването на НП, заедно с поканата за доброволно изпълнение, да оспорим Наказателното постановление пред съответния районен съд в 7 дневен срок, с аргумента, че процедурата по връчването му е опорочена, което прави връчването при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН нищожно и реално НП ни е връчено за първи път, заедно с поканата за доброволно изпълнение. Едновременно с това или с отделен иск, след отмяната на НП, можем да поискаме и обезщетение по ЗОДОВ. Ако съдът ни откаже и се позове на цитираното ТР №1/2016 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНК на ВКС, не ни остават много варианти. 

Възобновяването на административно-наказателното производство ще е практически невъзможно. Но можем да опитаме да потърсим правата си по реда на чл. 49 ЗЗД за това, че служители на органа са действали незаконосъобразно, недобросъвестно, прилагайки фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН без да има основание за това, с което са ни увредили.

Източник: legalworld.bg