Новата фигура на Инспекторат във Върховната касационна прокуратура

На 09 декември Министерство на правосъдието публикува Становището на Венецианската комисия по повод законопроекта за отговорността на "тримата  големи". През месец ноември Министерство на правосъдието внесе предложение за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и (НПК) с цел изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България". Предложено беше изработване на механизъм за нова процедура за започване и провеждане на наказателни разследвания срещу главния прокурор и двамата най-висши съдии - председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд. Въпреки критиките, отправени към така внесения проект, той имаше за цел еднаквото третиране на висшите магистрати, отчитайки не само конституционно установената йерархичност на прокуратурата, но и факта, че съдът е институцията, която има "последната дума" по всяко едно дело, следователно отчетността на съдиите е не по-малко важна от тази на прокурорите. Предложените промени предвиждаха еднакъв механизъм за иницииране на наказателно преследване, както за висшестоящите съдии, така и за главния прокурор.

С оглед на породените дебати по повод  на тези предложения, през месец септември министърът на правосъдието на България поиска становище по законопроекта от Венецианската комисия и в началото на ноември месец представители на комисията от Ирландия и Косово проведоха срещи и дискусии с магистрати и представители на правната общност в България. По време на тези срещи основната дискусия беше насочена към търсене на подходящ механизъм за ангажиране на наказателна отговорност на главния прокурор и обсъждане на въпроса дали следва такъв механизъм да се предвижда и за председателите на ВКС и ВАС.

В своето становище Венецианската комисия обобщава предложенията, направени по време на срещите и дискусиите, поставяйки като основен и най-важен момент изработването на законова конструкция, в която неподчинена на главния прокурор фигура ще има правомощията да провежда разследването срещу главния прокурор и неговите заместници. Сред предложенията, които Венецианската комисия не кредитира, са тази функция да бъде вменена на главния инспектор към ВСС. Тук комисията отбелязва, че това не би постигнало търсения ефект, тъй като функциите на главния инспектор са определени от Конституцията и не включват наказателни разследвания, а по-скоро се отнасят до дисциплинарната област. Инспекторът няма функции и правомощия на прокурор. Венецианската комисия счита за недобър вариант и възлагането на подобни правомощия на директора на Националната следствена служба.

Предложеният преди няколко дни (07.12.2019г.) нов проект за изменение на НПК се опитва да намери решение, удовлетворяващо препоръките на Венецианската комисия в изпълнение на решението по делото "Колеви срещу България", без това решение да нарушава Конституцията на България. Именно с тази цел се предлага създаването на напълно нов отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура и съответно фигурата на завеждащ отдел "Инспекторат". Завеждащият отдела ще се избира с мандат за 7 години, който може да бъде предсрочно прекратен на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2-4 от Конституцията на Република България.

Тази нова фигура предлага удачно решение на нелеката задача да се намери правна фигура, която да има разследващи функции, които по Конституция са присъщи на прокуратурата и едновременно с това да не бъде част от нейната йерархия, също конституционно установена. Според Венецианската комисия най-важното е всяко евентуално разследване, което би било насочено към главния прокурор, да се провежда от лице или орган, независим от него. Това лице или орган следва да има свой капацитет за установяване на факти и прокурорските членове на ВСС не трябва да имат блокиращата сила в процеса на такова разследване. Предложените промени предвиждат именно такива функции и правомощия, както и гаранции за завеждащия отдел "Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура, който ще има пълната власт да разследва за престъпления от общ характер главния прокурор и неговите заместници без да е подчинен на тях. Изрично е изключено приложението на чл. 46 ал. 3- 5 от НПК. Именно тази промяна гарантира пълната независимост на завеждащия отдел "Инспекторат", изключвайки възможността прокурор от по-горестоящата прокуратура да може служебно, писмено да отмени или измени постановление, както и възможността главният прокурор на Република България да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността му. Със създаване на глава двадесет и девета "а" с чл. 384б-384г в НПК се създават особени правила за разглеждане на дела за умишлени престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор и неговите заместници. Там се уреждат изрично правомощията на прокурора, завеждащ "Инспектората".

Становището на Венецианската комисия, анализирано в своята цялост, цели главно създаване на законови гаранции в случаите, когато може да бъде ангажирана наказателната отговорност на главния прокурор или неговите заместници. Акцентира се върху това главният прокурор да не може да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела. В законопроекта от 7-ми декември, за да се гарантира независимостта на прокурора, завеждащ "Инспектората" към ВКП, е предвидено той да се избира и освобождава по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия и с мнозинство не по-малко от осем гласа, от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, а срокът на мандата му да е 7 години колкото е и на главния прокурор. В параграф 55 от Становището на Венецианската комисия се казва, че : "(…)притесненията на ЕКПЧ в решението по делото Колеви ще бъдат разгледани, ако делата, свързани с главния прокурор, се оттеглят от юрисдикцията на обикновените следователи и прокурори, подчинени на главния прокурор, и ако са поверени на орган или длъжностно лице, което не получава указания от главния прокурор." В същото време комисията  отбелязва и че: "Няма съмнение, че конституционният мандат на главния прокурор и на прокуратурата трябва да се спазва." (…) "Цялото това обсъждане обаче ще бъде безполезно, ако фигурата на "независим следовател", неподчинена на главния прокурор, е конституционно невъзможна." Съобразяване с тези две насоки на становището е изключително сложно, на практика невъзможно ако се борави само със съществуващите институти и фигури в българската правна система. Именно поради тази причина инициативата за създаване на напълно нов институт, единствено с оглед изпълнение на тези функции, е единственият възможен вариант.

В заключение следва да се припомни, че ценностите и принципите, заложени в Конституцията имат върховенство, което следва от върховенството на учредителната власт. Самата Венецианската комисия отдава изключително място на Конституцията в националното право. В свое становище по повод на новата конституция на Унгария комисията отбелязва, че "(…) наличието на конституционна култура, която ясно отделя конституционните въпроси от обикновената политика и възприема Конституцията като общоприета рамка за обикновените демократични процеси с техните разбираеми и дори здравословни политически разногласия, е предпоставка за един напълно успешен и легитимен процес (…)".

Източник: legalworld.bg