Преглед на данъчните облекчения за лични вноски по Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Съгласно чл. 19 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) сумата от данъчните основи по чл. 17 от същия (виж "Данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица") се намалява с внесените от данъчно задължените лица лични вноски за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и премиите/вноските по сключените договори за застраховка "Живот", в общ размер до 10 на сто от горепосочената сума.

Според нормата на чл. 120а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) допълнителното доброволно осигуряване се осъществява чрез участие във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и/или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми (наричани по-долу "фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване – ФДДПО") или във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица и за професионална квалификация, които се управляват от учредени по реда на КСО пенсионноосогурителни дружества или от дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Съгласно чл. 210 от КСО  всяко физическо лице, навършило 16 години, може доброволно да се осигурява или да бъде осигурявано във ФДДПО. Осигуряването е персонално, което означава, че всяко осигурено лице има в съответния фонд индивидуален осигурителен номер и индивидуална партида (чл. 210, ал. 2 от КСО).

Участието във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване започва от датата на сключване на договор за осигуряване с лични вноски, а участието във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми започва от датата на присъединяване на осигуреното лице към професиналната схема. Осигуряването във ФДДПО дава право на осигуреното лице на лична пенсия за старост или инвалидност и наследствена пенсия (чл. 212, ал. 1 от КСО).

Осигуряването във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми дава право на осигуреното лице на срочна пенсия за старост (чл. 212, ал. 2 от КСО). И в двата горепосочени фонда е уредено и гарантирано правото на еднократно или разсрочено плащане на натрупаните средства по индивидуалната партида или еднократно или разсрочено плащане на натрупаните средства на починало осигурено лице или пенсионер.

За осигуряване във ФДДПО се правят осигурителни вноски (чл. 230, ал. 1 от КСО). Вноските са само парични и могат да бъдат месечни, за други периоди, или еднократни. Следва да се има предвид, че сумата от данъчните основи ще се намали до определения по-горе размер само с лично внесените от осигурените лица вноски (чл. 230, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2.). Конкретният размер на осигурителната вноска и редът и начинът както на нейното изплащане, така и на допълнителната пенсия, се уреждат в осигурителния договор, сключен между осигуреното лице и управляващото съответния фонд пенсионноосигурително дружество.

Участието във фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица и за професионална квалификация също започва със сключване на осигурителен договор (чл. 263 от КСО). Осигуряването във фонд за допълнително осигуряване за безработица дава право на парично обезщетение при безработица за срок не по дълъг от 12 месеца до размера на натрупаните в индивидуалната партида на осигуреното лице средства. При фонд за доброволно осигуряване за професионална квалификация се дава право на изплащане на средства отново до този размер за обучение при заявена потребност на осигуреното лице за придобиване на начална професионална квалификация, допълнителна квалификация, преквалификация или образование от по-висока степен. И тук казаното по отношение на вноските важи.

Доброволното здравно осигуряване и свързаните с него отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 82 от ЗЗО то се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка, сключен със застрахователно акционерно дружество по реда на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Самата дейност по предоставяне на здравни услуги на застрахованото лице се осъществява от изпълнители на медицинска помощ (чл. 85, ал. 1 от ЗЗО). Съгласно чл. 427, ал. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1 от КЗ с договора за медицинска застраховка застрахователят се задължава срещу заплащане на уговорена в него застрахователна премия да поеме определен риск, като покрие разходите на застрахованото лице за здравни стоки и услуги, произтичащи от заболяване или вследствие на злополука или свързани с профилактика, бременност и раждане на застрахованото лице или временна загуба на доход, свързана със заболяване или злополука, както и комбинация от тези покрития. Уговорената в договора премия (в този смисъл законът неправилно говори за лична вноска за допълнително здравно осигуряване) се изплаща изцяло при сключване на договора, а ако е уговорено разсрочено плащане само първата вноска. Именно със сбора от внесените през данъчната година премии по тази застраховка ще бъде намалена, до вече посочения размер, сумата от данъчните основи по чл. 17 от ЗДДФЛ.

С внесените през данъчната година премии/вноски за застраховка "Живот" (законодателят отново неправилно поставя знак за равенство - сумата, която заплаща застраховащият на застрахователя по застрахователния договор се нарича застрахователна премия, като тя може да бъде платена еднократно или на вноски) се намалява до 10 на сто от сумата от данъчните основи по чл. 17 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 438, ал. 1 от КЗ договорите за застраховка "Живот" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическите лица. Те могат да бъдат с покритие само за достигане на определена възраст, само за смърт, покритие за достигане на определена възраст и по-ранна смърт, както и с покритие в случай на брак или раждане. При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят заплаща на застрахования или на неговите наследници предвидената в договора и съответстваща на събитието застрахователна сума или пропорционална част от нея (чл. 438, ал. 3 от КЗ). От така предвиденото данъчно облекчение могат да се ползват само данъчно задължените лица с лично внесени премии по застраховки "Живот". Т.е следва застраховащият и застрахования да са едно и също лице. Не могат да се ползват застраховащите физически лица за внесените от тях премии както по договорите за групова застраховка "Живот" (с договора за групова застраховка живот застраховащият застрахова две или повече лица, чиито брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии - чл. 441, ал. 1 от КЗ), така и по договори за застраховка "Живот", чийто предмет е животът, здравето и телесната цялост на трето лице (такъв застрахователен договор ще има сила само след изричното писмено съгласие на това лице – чл. 443, ал. 1 от КЗ). От това облекчение обаче може да се ползва застраховащото лице, в случай че отменимо или неотменимо е определило трето ползващо се лице по застрахователния договор. Третото ползващо се лице има право да получи застрахователната сума в предвидените в застрахователния договор случаи, като за сключване, изменение и прекратяване на договора не е необходимо неговото съгласие – чл. 444, ал. 2 и 3 от КЗ. Може да ползва облекчението и застрахованото лице по застраховка "Живот", свързана с инвестиционни фондове по чл. 457 от КЗ. Извън обхвата на застраховката "Живот", макар и уредена в едноименната глава 42 на КЗ, е застраховката със заплащане на анюитети (пенсия или рента), по силата на която застрахователят се задължава да прави пожизнени или срочни периодични плащания срещу заплащане на еднократна или периодична премия, от която не може да се намали сумата от данъчните основи по чл. 17 от ЗДДФЛ.

По силата на чл. 20 от ЗДДФЛ сумата от данъчните основи по чл. 17 се намалява с внесените през годината за сметка на данъчно задълженото лице осигурителни вноски по чл. 9а от КСО. Съгласно чл. 9а, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се счита и времето на обучение на завършилите висше или полувисше учебно заведение, но за не повече от срока за обучение в предвидения учебен план за съответната специалност и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата придобили образователна и научна степен "доктор", но само за периодите, за които са внесени осигурителни вноски на база минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Този доход се формира със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размер, определен за фонд "Пенсии" за лицата родени преди 1 януари 1960 г. към датата на внасянето им. За осигурителен стаж се счита и времето, за което лицата са навършили възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО, но не им достигат до 5 години осигурителен стаж. За да бъде признат този недостигащ период, отново трябва да бъдат внесени в определени по горепосочения ред и размер осигурителни вноски.

Съгласно чл. 22д от ЗДДФЛ данъчно задължените физически лица, които са придобили доход подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от същия, могат да ползват данъчни облекчения за извършените през данъчната година безкасови плащания, когато 100 на 100 от тези доходи са получени по банков път, а извършените безкасови плащания са най-малко в размер на 80 на сто от тези доходи. Безкасово плащане се извършва от платежна сметка само по нареждане или предварително съгласие на титуляра и то до нейния размер и при други предварително поставени от него условия. Това данъчно облекчение е предвидено в крайно немотивиращия за данъчно задължените лица размер на 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, но не повече от 500 лева.

В обобщение на разгледаните в настоящата публикация данъчни облекчения по ЗДДФЛ може да бъде споделено, че обемът на ползване на последните зависи пряко от ползването на съответните финасови услуги, за което е необходима определена финансово-икономическа грамотност и зрялост на данъчно задължените лица. С изключение на данъчното облекчение за извършени безкасови плащания останалите, разгледани данъчни облекчения, са в размер достъчен да мотивира данъчно задължените лица да ползват съответните финансови продукти и услуги, което при равни други условия ще благоприятства финансово-стопанското развитие на държавата. Популяризирането на описаните финансови услуги и на произтичащите от тях данъчни облекчения обаче е задача не само на оправомощените публични институции, но и на всички заинтересовани частни субекти.

Източник: legalworld.bg