Развод пред нотариус? Предимства и недостатъци

"Разводите по взаимно съгласие може да се случват бързо, пред нотариуси, без магистрати и тази практика вече успешно се случва във Франция от 1 януари 2017 година", сподели пред българските си колеги Валери Велин, нотариус от Франция. Облекчената процедура по прекратяване на брака отнема 40 дни, като този срок е значително по-кратък от средната продължителност на бракоразводните дела не по вина на някой от съпрузите у нас. Председателят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев сподели, че намира практиката във Франция за удачна, доколкото тя ще позволи участието не само на нотариуси в нея, но и на адвокати.

Оказва се, че френският опит е приложим и в редица други държави членки на Европейския съюз. В Латвия, например, бракът може да бъде прекратен, ако е разстроен и съпрузите са постигнали споразумение за прекратяването му, като пред нотариус се подаде общо искане, подписано и от двамата. Ако съпрузите имат общо ненавършило пълнолетие дете или общо имущество, към молбата трябва да бъде приложено писмено споразумение за упражняването на родителските права, издръжката му, режима на лични отношения и подялбата на общото имущество.

В Испания производството за развод може да бъде образувано по молба на единия от съпрузите, по молба на двамата съпрузи, както и по молба на единия от тях, придружена със съгласието на другия. Във втория случай и ако от брака няма непълнолетни деца съпрузите могат да представят и пред нотариус споразумението във връзка с мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на семейното жилище, грижите за децата и тяхната издръжка, подялбата на общото имущество и всички плащания на издръжка между съпрузите. 

Самата идея за допускане на развод без участието на съдия е рожба на Великата френска революция, впоследствие е забранена и възстановена едва през 1975 г., при управлението на Валери Жискар д'Естен.

Подобни идеи от години са предмет на обсъждане в средите на нотариусите и в България.

Националният статистически институт не води статистика на разводите по основанието на прекратяването на брака, като броят на разводите за периода 2014 – 2018 г. е относително постоянна величина, с леко увеличение за 2018 г. – 10 596 спрямо 2017 г., когато с развод са прекратени 10 411 брака. Тези цифри за съжаление представляват повече от 1/3 от сключените през разглежданите години бракове – съответно 28 961 за 2018 г. и 28 593 за 2017 г.

Въпреки трайната положителна тенденция за увеличаване броя на браковете от 2014 г., същата се наблюдава и при разводите, което и налага законодателят да фокусира своето внимание върху този демографски феномен, както и да се изследва чуждия нормотворчески опит.

Как обаче стоят нещата у нас. Разводът по взаимно съгласие се установява в българското законодателство през 1945 г. с Наредбата-закон за брака, отменен е с Гражданския процесуален кодекс през 1952 г., като впоследствие е възстановен със Семейния кодекс (СК) през 1968 г. Възприет е с известни промени както в СК от 1985 г., така и в настоящия от 2009 г. Този развод е уреден като особено съдебно производство в глава 26 - Производство по брачни дела, чл. 330 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към развод по взаимно съгласие се преминава и в случай, че при подаден иск за развод от единия от съпрузите се стигне до споразумение делото да се гледа по този ред. Разводът по взаимно съгласие по своята същност представлява най-коректната и културна форма за прекратяването на доброволния съюз между мъж и жена. Същият способства не само за намаляване на съдебните процеси и дела, но и спомага за най-безболезненото му преживяване от страна на родените от брака деца.

В това производство съпрузите трябва да се явят лично и да представят за одобрение от съда споразумение по чл. 51 от СК. Последното се характеризира с особена правна и фактическа сложност, защото задължително следва да съдържа техните уговорки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на съпрузите и фамилното име. Ето защо е нормално съпрузите да ползват адвокат за неговото изготвяне, което води до допълнителни за тях разходи.

Съдът, след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Изводът е, че горното производство има подчертано административен характер. В него няма страни, няма ищец и ответник, не се изследва въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съответно този факт не подлежи на установяване и доказване. В това производство няма изразено състезателно начало. Съдът действа при условията на обвързана компетентност, като проверява само съответствието на предложеното от страните споразумение със закона и добрите нрави.

Именно подобна е компетентността на нотариуса при производството по сключване и вписване на брачния договор. Съдържанието на брачния договор е уредено в глава IV - Имуществени отношения на съпрузите, раздел IV, чл. 38, а именно с него се уговарят: правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, правата върху притежаваното от тях имущество преди брака, управлението и разпореждането с това имуществото, включително и със семейното жилище, участието на страните в разходите и задълженията, имуществените последици при развод, издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, издръжката на децата от брака, както и други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс. Договорът се сключва пред нотариус с нотариална заверка на подписите, което е и формата за неговата действителност. 

Тук е моментът да кажем, че общественият интерес и интересът на децата навярно изисква по-тежка форма за действителност на брачния договор, като законодателят би следвало да предвиди необходимата промяна в тази посока и въведе като форма за действителност нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Брачният договор има за предмет уреждане на имуществените отношения на съпрузите по повод вещите придобити преди и/или след брака и децата. И това е така доколкото с договор е недопустимо да се уреждат лични отношения. Такъв договор би противоречал на морала. Не можем да допуснем и, че същият може да подлежи на принудително изпълнение.

Предвидено е брачният договор да може да се изменя (чл. 41, ал. 1 от СК) и прекратява по взаимно съгласие на страните (чл. 42, ал. 1, т. 1 от СК), като в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор, а ако не направят това - прилага се законовият режим на общност. Изменението и прекратяването на договора по взаимно съгласие става в същата форма, предвидена за неговото сключване.

Във връзка с горното, правомощията на нотариуса биха могли да бъдат раширени в посока прекратяване на брака по взаимно съгласие. Аргументи в полза на това са характерът на производството по взаимно съгласие, което е с подчертано административен такъв и откровено безспорно. Предметът на уреждане и договаряне между съпрузите, що се касае до имуществените отношения напълно се покрива. Нотариусите би следвало да притежават и необходимите професионални и нравствени качества и в изпълнение на чл. 25 от ЗННД да опазят правата и интересите на съпрузите, да ги упътят и изяснят тяхната воля и фактическото положение, както и да ги запознаят ясно и недвусмислено с правните последици от техните уговорки относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Нещо повече пренасочването на това безспорно административно производство от съда към нотариусите ще облекчи и без това неимоверно натоварените районни съдилища. Облекченият достъп до нотариуса вероятно ще гарантира ускореното приключване на производството. Има и редица съпътстващи въпроса. В случай, че последното производство премине в компетентността на нотариуса, то е редно с оглед максимална защита на децата от брака, страните да бъдат задължително представлявани от адвокат/и със съпътстващите това разходи.

Размерът на дължимата нотариална такса също следва да е съобразен с оглед това да се осигури необходимата достъпност. По сега действащата Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата такса за допускане на развод по взаимно съгласие е 40 лева.  Ако последната се възприеме и от нотариусите, в съчетание с дължимото адвокатско възнаграждение, очевидно няма да направи разводът пред нотариус по-евтин.

С оглед даването на гласност и популяризирането на процедурата би могло да се предвиди и период в който двете производства да съществуват успоредно. По този начин ще се разкрият несъвършенствата на двата модела и ще се даде възможност гражданите сами да избират.

Като аргумент против горното мога да посоча очевидното противоречие с материалния интерес на изпълняващия публична функция частен нотариус със задължението да се убеди, че желанието за развод на съпрузите е сериозно и непоколебимо и при липса на такова убеждение производството да бъде прекратено или последните да бъдат насочени към медиация. Себестойността на производството за допускане на развод по взаимно сългасие далеч надхвърля сумата от 40 лева, поради което очакваната нотариална такса също ще бъде по-висока, което ще направи производството по-скъпо. Последната би мога да зависи от това дали съпрузите ще представят свой проект, който както вече споменах следва да бъде изготвен от практикуващ в областта на семейното право адвокат, който нотариусът да провери и одобри, или последният ще се състави от него. В последния случай нотариусът ще събере и допълнителна нотариална такса.

Осъществяването на производството по допускане на развод по взаимно съгласие пред нотариус е възможно, в унисон е с цялостната правосъдна реформа в България и при равни други условия ще го направи по-бързо, ще подобри достъпа на гражданите до правосъдие и ще облекчи съдилищата. Като негов недостатък следва да се посочи предполагаемата висока цена, на която то ще се осъществява. Фиксирането на ниска обикновена нотариална такса, която да не зависи от материалния интерес, ще направи представянето на тази обществена услуга непривлекателна за нотариусите, които ще се стремят да я избягват. 

Реформата в тази посока обаче следва да се осъществи след серизно обществено обсъждане и вземане на мнението на всички заинтересовани лица.

Източник: legalworld.bg