Размер на издръжката на дете според новия Семеен кодекс

На пръв поглед всичко изглежда ясно. Практиката на съда е постоянна и непротиворечива, но дали съответства на закона? В новия Семеен кодекс (СК) има една промяна, която изглежда не е отразена от съдебната практика. В предишния СК от 1985 г. се говори за издръжка дължима от родител и се посочва, че минималният й и максималният й размер се определя от Министерски съвет. В изпълнение на закона е прието ПМС № 38/01.07. 1985 г. За установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от СК и за изменение на ведомствените Тарифи № 1 и № 3. През 2002г. е установена минимална издръжка в размер на 30 лв. И максимална – 80 лв. Докато новия СК е възприел различен подход – премахва се горната граница на издръжката, а се определя само долна, която не е посочена в абсолютна цифра, а като ¼ от минимална работна заплата.

За изтеклия период от приемането на СК 2009г. вече има създадена обширна съдебна практика, която приема, че детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, образование (чл. 124, ал. 1 СК), на което съответства задължението на родителя. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. (Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то г. о.). Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца дължат и двамата родители съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Решение № 280 от 28.09. 2011г по гр. д. № 1654/2010г. 3-то г.о. на ВКС и Определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 736/2012 г. на ВКС). Относно размера на издръжката практиката приема, че той е функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка и на възможностите на лицето, което е задължено да я предоставя. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни.

Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му обаче не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване средства за цели извън издръжката (Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС). В решенията си съдилищата приемат, че минимално дължимата от неотглеждащия родител издръжка е ¼ от минималната работна заплата (МРЗ) – (Решение № 756 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 575 / 2010 г. на Върховен касационен съд, 4-то г. о.)

Ако се зачетем внимателно в текстовете на новия СК ще открием следното:

1. В чл. 143 се казва, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, говорейки за родители в множествено число.
2. Чл. 140 посочва, че когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им.
3. А в чл. 142, ал. 3, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Можем да открием, че в новия СК уредбата се различава от тази в предишните редакции. От цитираните текстове излиза, че минималният размер на издръжката на едно дете се дължи и от двамата родители и тази сума трябва да бъде разпределена между тях, а не е вече минимума, изплащан от неотглеждащия родител. В същото време с ръста на МРЗ, ако приемем, че всеки от родителите дължи минимум ¼ от нея, при ниски доходи на родителите се получава, че издръжката на дете, независимо от възрастта му, е повече от това, което остава за самите родители.

Може да се възрази, че издръжката у нас е прекалено малка и не стига за отглеждането на децата. Да, това е така, но и доходите у нас са най-ниски в целия Европейски съюз и едни от най-ниските в цяла Европа. 

Възприемането на минимума като дължим от неотглеждащия родител създава ред проблеми:

1. Какво правим, ако родителят дължи издръжка на две или повече деца? С увеличаването на МРЗ се стигна до следния абсурд – родител, който получава минималната работна заплата и плаща издръжка дори само на едно дете, ще остане с разполагаем доход, по-нисък от официалния праг на бедността.  С ПМС № 275/1.11.2019 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2020 г. тя е определена на 363 лв. Ако родителят получава бруто 610 лв. (МРЗ от 01.01.2020 г. според ПМС № 350/19.12.2019 г.) чисто ще получи 473.35 лева след приспадане на удръжките. Ако от тази сума извадим ¼ от МРЗ (152.50 лв.) ще останат 320.85 лв., което е нетен доход под линията на бедност.
2. Какво правим, ако родителят е нетрудоспособен и няма имущество и доходи? Буквалният прочит на закона задължава съда да присъди издръжка, тъй като задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца е абсолютно и не зависи от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (Чл. 143, ал. 2 СК). Защо е необходимо да се създава норма, за която априори е ясно, че не може да бъде изпълнена, ако родителя е в обективна невъзможност да заплаща издръжка? Още повече, съзнателното неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски се наказва според чл. 183, ал. 1 НК. При подаден сигнал този родител ще трябва да доказва, че е в обективна невъзможност да заплаща издръжка и липсва умисъл за неплащането й.

Това поставя въпроса - правилна ли е възприетата съдебна практика или е пропуснала да отрази промяната в закона? Един различен прочит на чл. 142, ал. 3 би решил посочените по-горе проблеми и би позволил съдът да бъде по-гъвкав и прецизен при определянето на издръжките.

Източник: legalworld.bg