Съдът е длъжен да прилага закона и да познава разликата между конфискация в наказателното право и тази в гражданското правосъдие

Решението на Съда на Европейския съюз безспорно обогатява европейската съдебна практика по конфискация на незаконно придобито имущество.

То не е изненада за българските юристи, които правят разлика между конфискацията в наказателното правосъдие и тази осъществявана по правилата на гражданското правосъдие.

След като година  гр.д.№ 3406/2016г. престоява на брото на съдията, с Опеределение  от  23март 2018г., същият отправя Преюдициално питане до Съда на Европейския съюз. Поставени са два въпроса по транспонирането на Директива 2014/42, формулирани така :

"Следва ли чл.1 от Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, предвиждаща  установяване на "минимални  правила, правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация…, да се тълкува в смисъл,че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда"

Следва ли от нормата на чл.1(1) като се има предвид  и нормата на ч.4(1)от Директива 2014/42/ЕС…. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС ,,че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето,чието имущество е предмет на конфискация,за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация"."

Още заглавието на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, дава отговор на тези въпроси, които за съжаление са били извън капацитета на съдията да осмисли и прецени  приложното поле на европейския документ.

Тази  Директива е относима главно към хипотезите на чл. 3, ал.1,т.3 НК –конфискация като вид наказание и  чл. 53 НК - конфискация като административна и осигурителна мярка.

Това е така защото в ал. 2 на Директива 2014/42 е изрично предвидено, че тя не засяга процедурите, които държавите членки могат да използват за конфискуване на незаконно имущество.

В този смисъл е и т. (22) на  Директива 2014/42, съгласно която с Директивата се установяват минимални правила и не е пречка държавите членки да предвидят по-широки правомощия в националното си право, включително  относно доказателствата.

Както във ВКС, така и в първоинстанционните и възивни съдилища се наблюдава недопустимо противоречива практика при разглеждане на конфискационни дела, в резултат на което при една и съща правна база едни дела приключват с осъдителни решения, а по други исковете на КПКОНПИ се отхвърлят.

Няма как това да бъде логично обяснено на българския народ, след като съдът е длъжен по Конституция да прилага законa еднакво за всички граждани. Това противоречие има многовариантни обяснения от неразбиране на правната същност на гражданската и наказателната конфискация до  запазване на механизми удобни за "наши хора". Има куриози в съдебната практика, които не следва да се подминават с мълчание защото съдът не е държава в държавата. Той, съдът, по Конституция има право само да прилага законите, приети от НС, без да ги дописва, изменя или стеснява.

Не беше случайна и съпротивата срещу председателя на КПКОНПИ, към този момент г-н Пламен Георгиев, който отстоя на масираната атака на интереси  по изразеното възмущение от  питането на СГС. Той посочи,че целта на преюдициалното питане е само една- спиране на работата по гр.д.№ 3406/2016г. И това мнение, с решението на СЕС, днес е факт. Точно две години делото е неоснователно спряно .

Но бедата  не е само по това дело. До отговора по преюдициалното питане , до момента в съдилищата, в страната са спрени поредица от дела. Преследваният резултат е постигнат, конфискацията в полза на държавата е забавена с години. Бонусът  от съда в полза на незаконно забогателите е факт. Спечелиха тези, които не могат да обяснят произхода на имуществото си, тези, които преяждат от имане докато българският народ търси начин да оцелее.

Източник: legalworld.bg