Съпружеската имуществена общност по Семейния кодекс

Настоящата статия, без да има претенции за каквато и да е оригиналност, има за цел да представи ясно и достъпно за възможно най-широк кръг читатели правната същност и социално-икономическата роля на съпружеската имуществена общност (СИО) по Семейния кодекс (СК). Преднамерено разработката няма да се впуска в умозрителни сравнителноправни анализи между старата и нова уредба, а ще се опира само и единствено на законовия текст и на практическия опит на автора в тълкуването и прилагането на този правен институт при решаване на въпросите свързани с управление и разпореждане с недвижими имоти в режим на СИО.

За разлика от личните отношения на съпрузите, които са уредени доста пестеливо, СК в сила от 01.10.2009 г., обръща особено внимание на имуществените отношения между тях, които настъпват при и по повод на брака. На тях е посветена едноименната глава III от същия, като само разликата в обема на нормативния материал – 26 спрямо 5 члена е показателен колко важни са за законодателя икономическите основи на брака. Истина е и, че за разлика от личните, които са сакрални, интимни и поради това съкровени, имуществените отношения подлежат на законов прочит, съотвено биха могли да бъдат въздигнати в императив и санционирани със съответните неблагоприятни правни последици при неговото пренебрегване и неспазване.

Какви могат да бъдат имуществените отношения между съпрузите изчерпателно ни казва чл. 18 от СК. В него са предвидени три възможни режима, два законови и един договорен, а именно: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Доколкото законовият режим на общност, който бе и единствен по стария Семеен кодекс, се прилага както когато при встъпване в брак съпрузите не са избрали режим на имуществените отношения, така и когато са непълнолетни и ограничено запретени, то можем да приемем, че това е основният заложен законов режим на имуществени отношения между съпрузите. Това недвусмислено показва и правното поведение на лицата сключващи брак в годините след влизане в сила на новия СК. Съгласно официалната статистика, която води Агенция по вписванията (АВ), само за 2018 г. броят на избралите при сключване на брака законов режим на общност са 27 657, спрямо 713 на избралите законов режим на разделност и 417 на договорен режим.

Следва да се има предвид, че независимо дали младоженците са избрали съответен режим на имуществени отношения или пък са пропуснали да го направят, то във всички случаи последният подлежи на регистриране (вписване) в специалния регистър на имуществените отношения на съпрузите воден от Агенция по вписванията. Регистрацията се извършва служебно и незабавно по уведомление от кмета на общината или кметството, където се съхранява акта за сключен граждански брак и се отбелязва в него. Така вписаният режим може да бъде променян от съпрузите по време на брака, като промяната също подлежи по горепосочения ред на регистрация.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити от двамата съпрузи по време на брака, които са резултат на съвместен принос, принаделжат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. От така формулираната легална дефиниция става ясно, че СИО представлява общност само и единствено върху вещни права. От нея по правило са изключени всички относителни юридически права, каквито са облигационните например, както и някои абсолютни такива, за каквито можем да посочим правата върху интелектуална собственост. Вещните права са юридически права от категорията на абсолютните граждански права. На правото на неговия носител противостои задължението на неограничен кръг лица да съблюдават, спазват и уважават това право. Следва да се има предвид, че за разлика от относителните облигационни права, при които носители на облигационните права и задължрения са само страните по конкретното правоотношение, които могат да бъдат на практика неизчерпаеми,  последните са изчерпателно посочени от законодателя, те са "numerus clausus". Вещни права са правото на собственост, правото на надстрояване и пристрояване (право на строеж), правото на ползване. Като такива с известна условност можем да посочим и сервитутните права, макар че всъщност сервитутното право представлява господстващото положение на един имот спрямо друг, наречен служещ с предвидените от закона и обвързващи собствениците на тези имоти правни последици. Субекти на вещните права могат да бъдат всички познати на публичното и частно право субекти.

Правото на собственост е признатото от закона право носителят му да владее, ползва и да се разпорежда с една вещ. То е единственото абсолютно и неограничено вещно право. Всички останали вещни права също са абсолютни, но са ограничени по своя обем спрямо него.

Съгласно чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС) правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и да се извличат добивите от нея без тя да се променя съществено. Така уредено правото на ползване се учредява с оглед личността на ползвателя, то е лично и непрехвърлимо (липсва правомощието разпореждане), не се наследява и се погасява със смъртта на ползвателя.

Правото на строеж се изразява в правомощието едно лице да построи сграда върху чужда земя и да стане собственик на същата.  Със същите правни последици законът допуска строежът да се осъществи и под земята. Това право е вторично, защото може да възникне само от правна сделка. Това може да бъде както договор, така и доброволна делба.

Както правото на строеж, така и правото на ползване, могат да бъдат учредени както безсрочно, така и със съответен срок, с изтичането на който последните ще се считат за погасени. Съгласно чл. 67 от ЗС правото на строеж ще се погаси и ако не бъде упражнено в 5-годишен срок от неговото учредяване.

Доколкото при ипотеката липсва правомощието владение, което се изразява в упражнаване на фактическата власт върху вещта, характерна за всички други вещни права, то следва да приемем, че макар последната да следва веща при разпореждането с нея, то тя е по-скоро от категорията на вещните обезпечения.

Видно от казаното по-горе, вещните права всъщност представляват правоотношения по повод вещите. В този смисъл обект на вещните права могат да бъдат само вещи. В закона липсва определение на понятието "вещ", като това е оставено на правната теория. Има две основни схващания. Според проф. Петко Венедиков, вещите са самостоятелни веществени обекти, докато проф. Витали Таджер счита за такива материалните предмети, които имат самостоятелно съществуване. Такова определение има обаче за недвижимите вещи. Според чл. 110 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по волята на природата и под въздействието на човека е трайно прикрепено към земята и постройката.

От това може да се направи и изводът, че по сега действащият СК (точно обратното можеше да се установи по отменения Семеен кодекс) паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.

Правата върху вещи обаче следва да са придобити в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, като законът издига същия в оборима презумция (ал. 3 на чл. 21 от СК). Това означава, че до доказване на противното всички вещни права придобити от съпрузите по време на брака, независимо на чие име, ще се считат като резултат от съвместния им принос.

Законът изрично предвижда както в какво може да се изразява последният, а именно във влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството, така и най-обичайните случаи когато той е изключен. Съдебната практика трайно постановява, че не е необходимо съвместният принос да бъде еквивалентен и непременно да бъде парично оценим. За всеки конкретен случай се прави индивидуална оценка на приноса на съпруга, която обхваща както материалните аспекти, така и грижите, и старанието при отглеждането на децата, и воденето на домакинството.

Съвместният приност по правило е изключен когато вещните права са придобити преди брака. Той е изключен също, когато те са придобити по дарение и наследство. Дарението представлява договор, по силата на който дарителят отстъпва на дарения веднага и безвъзмедно нещо (включително вещ). Наследяването от друга страна представлява преминаването на имуществото на едно починало лице (наследодател) към едно или повече лица (наследници). Доколкото законът мълчи по въпроса, съвместният приност бива изключен за вещите придобити, както по наследство по закон, така и по завещание.

Липсата на съвместен принос превръща придобитите по този начин права върху вещи в лично имущество на съпруга на чието име са придобити. Лични са както вещите, които служат за обикновено потребление или за упражнаване на професия, или занаят на някои от съпрузите (чл. 22, ал. 2 от СК), така и тези придобити по време на брака от съпруг едноличен търговец за упражнаване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие (чл. 22, ал. 3 от СК). Ето защо категоричо лични ще бъдат както дрехите и аксесоарите, които полза всеки от съпрузите, така и инструментите, приборите и книгите необходими за упражняваната от него трудова дейност, така и тези, които последният е придобил в резултат от упражнаването на търговска дейност като едноличен търговец.

Видно от гореизложеното така уредена в новия СК, СИО представлява особена категория съсобственост, различна от уредената в чл. 30 от ЗС. Доколко СИО представлява специално уредена съсобственост или отделно нея правно явление, не е толкова важен и можем да го оставим на правната доктрина. От практическа гледна точка сякаш по-лесно е да възприем СИО като съсобственост. Съсобственост обаче, която не само няма дялове, но е и неделима. Въпросът за дяловете, съответно за техния размер възниква едва тогава, когато се прекрати същата. В този случай и независимо от причината за нейното прекратяване СИО ще се превърне в обикновена дялова съсобственост, като съпрузите по правило ще притежават равна иделна част от конкретното вещно право. Откликите на СИО спрямо обикновената дялова съсобственост се крият както в юридическия факт на нейното възникване, така и в особените правила за управление и разпореждане с нея. 

Източник: legalworld.bg