ВКС разясни в тълкувателно решение откога се погасяват вземанията при съдебно прихващане

От кой момент поражда действие съдебното прихващане на спорни вземания и допустим ли е иск за остатъка от вземането след уважено възражение за прихващане – на тези въпроси отговориха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение.

Върховните съдии приеха следното:

1. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.

2. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост.

При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането.

3. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането.

Както „Лекс“ писа, до тълкувателното дело се стигна след като Висшият адвокатски съвет на два пъти сезира ВКС за сериозните противоречия в практиката (повече виж тук и тук).

В решението първо се разясняват базисните постановки за прихващането – че изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. „Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока“, пише ВКС.

А по отношение на ликвидността заявява, че тя е изискване само към активното вземане. „Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща“, се посочва в решението и се отхвърля тезата, че активното вземане е ликвидно само когато е установено със сила на пресъдено нещо.

След това върховните съдии се спират на т. нар съдебно прихващане и посочват, че за да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. „Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи съществуването на пасивното вземане. Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и когато то се е осъществило извън процеса“, обясняват върховните съдии.

И заявяват: „Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо“.

В решението се отхвърля виждането, че при съдебното прихващане погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, с което е уважено възражението.

Вторият въпрос, който беше поставен пред Гражданската и Търговската колегии беше: „При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?“.

Част от съдиите застъпваха виждането, че силата на пресъдено нещо обхваща само прихванатата част от активното вземане, а според други – и неприхванатата. В тълкувателното решение се приема за правилно първото становище.

В него се подчертава, че отговорът, даден в него (виж т. 2 по-горе), е относим към всяко съдебно решение, с което е уважено възражение за прихващане. А върховните съдии дават подробни разяснения за разликите между насрещния иск и възражението за прихващане.

„Възражението за прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът в защитата си срещу предявения иск. То внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 ГПК), но действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения“, пише ВКС. И посочва, че ответникът сам избира дали да се защитава чрез насрещен иск, или с възражение за прихващане.

В решението се обяснява, че по насрещния иск съдът постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния иск, а по възражението за прихващане се произнася в диспозитива на решението само когато то е основателно. По неоснователно възражение за прихващане съдът не се произнася в диспозитива на решението, „зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск“.

„При възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане. Максималната защита, която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за правопораждащите факти на активното вземане. (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС)“, се посочва в решението.

Отговорът на втория въпрос предопределя и този по третия за това дали след уважено възражение за прихващане е допустимо ответникът да предяви нов иск за остатъка от вземането си, когато то надвишава по размер това на ищеца. Според върховните съдии този нов иск за горницата е допустим. Те сочат, че всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък. Това право не следва да се отрича и за кредитора, чието вземане е останало частично непогасено след съдебно решение, с което е уважено възражението му за прихващане, обяснява ВКС.

Върховните съдии Геника Михайлова, Десислава Попколева, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева, Маргарита Соколова, Владимир Йорданов и Емилия Донкова са подписали тълкувателното решение с особено мнение по втория му пункт.

Източник: lex.bg