Как съпрузите могат да управляват и да се разпореждат с вещите в режим на съпружеска имуществена общност

В публикацията "Съпружеската имуществена общност по Семейния кодекс" беше разгледана правната същност на съпружеската имуществена общност (СИО), като елемент на един от режимите на имуществени отношения на съпрузите по Семейния кодекс (СК) - законовият режим на общност. Подробно бе анализирана легалната дефиниция, за да се установи по безспорен начин, че СИО всъщност представлява една бездялова и неделима общност на придобитите в резултат на съвместен принос от съпрузите вещни права. С настоящото изложение предстои да разберем как съпрузите могат да управляват и да се разпореждат с придобитите в такъв режим вещни права.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от СК съпрузите имат равни права върху общото имущество. Управление на общото имущество може да извършва всеки от съпрузите (чл. 24, ал. 2 от СК). Това е и една от основните разлики на СИО от обикновената съсобственост по Закона за собствеността (ЗС). Според чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако такова мнозинство не може да се образува или решението на последното е вредно за общата вещ, то по иск на всеки от съсобствениците районният съд взема необходимите мерки и при необходимост от това назначава управител на вещта.  

Съгласно чл. 31 от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение по начин, по който да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото поискване. Видно, СК е пропуснал да уреди последиците от такава хипотеза при ползването на вещ в режим на СИО само от един от съпрузите. Вероятно законодателят е вложил и по-широк смисъл на правомощието управление по чл. 24, ал. 2 от СК, като в него влизат и действията на правомерно служене с общата вещ и използването й съобразно нейното предназначение. Нещо повече, никой от съпрузите няма право на иск срещу другия в случай, че е лишен от ползването и управлението на общата вещ. Такъв иск би противоречал на морала и е несъвместим с правната същност и социално-икономическата роля на СИО.

Разпореждането с вещ или вещно право в режим на СИО се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл. 24, ал. 3 от СК). Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Неучаствалият в такава сделка съпруг може да оспори същата в 6 месечен срок от узнаването й, но не по-късно от 3 години от нейното извършване. Това би могло да се случи само на хартия и то при откровена недобросъвестност и непрофесионализъм от страна на нотариуса, доколкото последният при съставяне на съответния нотариален акт по силата на чл. 25, ал. 3 във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е длъжен да направи справка на участващите в нея лица в Национална база "Население", която се поддържа от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от която ще бъде видно дали прехвърлителят се намира в брак, от кога и с кое лице. Третото лице – приобретател по такава сделка придобива вещното право, като сключената в посочените по-горе преклузивни срокове сделка ще бъде относително недействителна спрямо неучаствалия в нея съпруг. Същото правило важи и при безвъзмездно разпореждане от единия съпруг с обща движима вещ, както и когато за действителността на самата сделка законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 24, ал. 5, изр. второ от СК). При възмездно разпореждане с вещно право върху обща движима вещ от единия съпруг, без участието на другия, третото лице ще придобие собствеността върху тази вещ, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг, т.е действало е добросъвестно (чл. 25, ал. 5, изр. първо от СК).

Разпореждане с общата вещ при обикновената съсобственост може да стане само по волята и с участието на всички съсобственици. Съгласно чл. 33 от ЗС всеки от съсобствениците може да продаде своята част от вещта само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не ги е приел.

Както бе споменато в предходната публикация СИО е бездялова общност. За дялове на съпрузите може да се говори едва при нейното прекратяване, като същите по правило са равни. Докато трае брака никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имущестената общност (чл. 24, ал. 1, изр. второ от СК).

И така, за да си изясним всичко по-горе следва да очертаем разликата между правомощията използване (служене), управление и разпореджане с една вещ или вещно право. Използването се изразява в извършването на всякакви действия с вещта съобразно нейното основно предназначение, които не я променят съществено. Например, ако става въпрос за жилище-апартамент в режим на СИО, всеки от съпрузите има право да живее в него, да държи свои вещи, да готви, чисти, извършва дребни ремонти и др.

Управлението, от своя страна, включва всякакви действия по отношение на вещта по повод получаване на добивите (плодовете) от нея.  Плодовете в правото биват естествени (fructus naturales) и граждански (fructus civiles). Граждански плодове наричаме придобитите вследствие експлоатацията на вещта доходи. Ако си послужим отново за пример с жилище-апартамент, типично действие на управление ще бъде отдаването му под наем, а граждански плод ще бъде получаването на наемната цена. Ето защо договор за наем с предмет отдаване под наем на недвижим имот в режим на СИО може да се сключи с всеки един от съпрузите, съответно всеки от тях ще се счита за оправомощен да получи наемната цена. Разбира се това допуснато от законодателя положение може да доведе до сериозни както за наемателя, така и за неучаствалия в сделката съпруг недоразумения. Поради това при липса на друго законодателно решение следва да се разчита на добросъвестността както на наемателя, така и на съпруга съдоговорител. Такава сделка обаче може да бъде сключена от единия от съпрузите, само ако договорът за наем е със срок до 3 години (чл. 229, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД). Договор за наем, сключен за срок повече от 3 години, представлява действие на разпореждане и следва да бъде подписан от двамата съпрузи.

Правомощието разпореждане е най-широкото по обем. По силата на него собственикът може да прехвърли своето право, да го загуби или да го ограничи. Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или чрез други начини, определени в закона. Това се отнася и за останалите вещни права (чл. 55 от ЗС). Правната сделка е типичен вторичен (деривативен) способ за придобиване право на собственост. Такива прехвърлителни правни сделки, по силата на които се променя титулярът на правото на собственост, могат да бъдат продажбата, дарението, замяната, договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и др. Последните, както бе посочено по-горе, под страх от недействителност, трябва да бъдат извършени от двамата съпрузи.

Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху една вещ или вещно право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Основно задължение на продавача по този договор е да осигури прехвърляне на собствеността на купувача. Той отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права върху вещта, които могат да се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това (чл. 188 от ЗЗД). На обема и начина на реализиране на тази отговорност са посветени специалните правила на чл. 189 – 192 от ЗЗД.

Правилата за продажбата намират приложение съответно и при договора за замяна. С този договор страните се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи или други права, като всеки от заменителите се счита за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава (чл. 222 във връзка с чл. 223 от ЗЗД).

Дарението пък е договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно собствеността върху една вещ или вещно право на дарения, който го приема (чл. 225 от ЗЗД).

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане пък е типична сделка от категорията на ненаименованите, по силата на която страните обикновено уговарят прехвърлителят да прехвърли на едно лице собствеността върху един имот срещу задължението на това лице да оказва грижи за него и да му предоставя издръжка съобразно уговорените в него срокове и размер.

Вторичен способ е и придобиването на вещ или вещно право на публична продан. Такава се извършва от държавни или частни съдебни изпълнители, като може да бъде извършена както за вземане срещу двамата съпрузи, така и за личен дълг на единия от съпрузите. Такава продажба се извършва по установен от законодателя в Гражданския процесуален кодекс принудителен ред, като не се вземат предвид волята и съгласието на съпрузите. По-подробно на този способ за придобиване ще се спрем в продължението на тази статия, в което ще бъдат разгледани подробно основанията за прекратяване на СИО.

Разпореждане представляват и правните сделки, по силата на които се учредяват вещни права. Такива са правото на надстрояване и пристрояване (право на строеж), правото на ползване и сервитутните права (за тях  по-подробно виж "Съпружеската имуществена общност по Семейния кодекс"). Разпоредителна сделка е и учредяването на ипотека върху имот в режим на СИО. Съгласно чл. 166 от ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване в Имотния регистър по силата на договор или на закона. Такъв договор следва да се сключи от двамата съпрузи под формата на нотариален акт.

Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или, ако собственикът се откаже от него. Отказът от право на собственост е формален и необратим акт на разпореждане, който се извършва с нотариална заверка на подписа. С оглед специалното правило на чл. 24, ал. 1, изр. 2 от СК това могат да извършат двамата съпрузи само съвместно. Същото важи и при извършването на отказ от останалите вещни права.

В доктрината има становища, че разпоредителни са и някои фактически действия, каквито са извършването на основни и луксозни ремонти, които променят съществено недвижимия имот, водят до сериозна промяна на неговата стойност или пък до допустима от закона промяна във функционалното предназначение на помещенията.

Като действия на разпореждане следва да окачествим и промяната на предназначението на самия недвижим имот в случаите, когато законът допуска това (например, от гараж в магазин, от ателие в апартамент).

Действия на разпореждане са и разделянето на един имот (връщаме се отново на примера с апартамента-жилище) на два или повече самостоятелни такива или обединението на два или повече апартамента в един новообразуван такъв.

Действия на разпореждане ще представлява и построяването със собствени средства на сграда върху поземлен имот в режим на СИО. За такива ще се считат и пристрояването и/или надстрояването на съществуваща такава в режим на СИО.

Разпоредителни ще бъдат и прехвърлителните сделки с имоти придобити по приращение (изградени в резултат на чужда дейност върху имот в режим на СИО). Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е и собственик на построеното върху нея, освен ако не е установено друго.

Всеки от съпрузите може свободно да сключи сделка за лично притежаваните от него вещи и вещни права както с трето лице, така и с другия съпруг (чл. 25 от СК).

Обемът на настоящото изложение не позволява да се спрем подробно на въпроса за разпореждането със семейното жилище лична собственост. Въпрос достатъчно деликатен и противоречиво прилаган в нотариалната практика. Само ще обърнем внимание, че последното става само със съгласието на съпруга несобственик, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки от тях (чл. 26 от СК). При липса на такова съгласие разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че това е в интерес на ненавършилите пълнолетие деца. Във връзка с горното, следва да се има предвид, че под "семейно жилище" законодателят има предвид само недвижим имот, който по своето предназначение представлява "жилище" (съгласно § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията жилището представлява съвкупност от помещения открити и/или закрити пространства, обединени пространствено и функционално в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди) и съпрузите не само живеят, но и са адресно регистрирани в него (виж Определение № 72/23.01.2015 по дело №6511/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.).

Източник: legalworld.bg