Какви са последиците, когато се прекрати съпружеската имуществена общност?

Фактите и обстоятелствата, при които СИО се прекратява, са уредени неизчерпателно в чл. 27 от СК. Най-общо можем да ги разделим на две групи в зависимост от това дали прекратяването се извършва по волята на един или и на двамата съпрузи. Това могат да бъдат случаи на развод, на унищожаване на брака, на избор на друг режим на имуществени отношения или вследствие на съдебно решение, когато важни причини налагат това. Втората група е прекратяване на СИО независимо от волята на съпрузите - по силата на закона. Хипотезата е възможна при смърт на един от съпрузите, при изпълнение насочено от кредитор върху вещ в режим на СИО за личен дълг на един от съпрузите или откриване на производство по обявяване в несъстоятелност срещу някой от съпрузите в качеството му на едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

При всички гореизброени случаи дяловете на съпрузите се считат за равни. Такава е повелята на чл. 28 от СК. По-голям дял може да се определи в полза на някой от съпрузите при прекратяване на СИО поради развод, когато на същия са предоставени за упражняване родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения (чл. 29, ал. 1 от СК). При прекратяване на СИО поради развод или със съдебно решение, когато важни причини налагат това, може да се определи по-голям дял от общото имущество на единия от съпрузите, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия (чл. 29, ал. 3).

Прекратяване на СИО поради прекратяване на брака

СИО е обусловена и уредена, за да обслужва института на брака, така както е формулиран в Конституцията на Република България (КРБ), а именно, като доброволен съюз между мъж и жена (чл. 46, ал. 1 от КРБ). С прекратяването на същия отпада и необходимостта от съществуването на тази общност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от СК. Съгласно чл. 44 от СК бракът се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, с развод или с унищожаването му.

Край на брака се слага не само с физическата смърт на един от съпрузите, но и с юридическата. Последната се обявява от съда по искане на прокурор или на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли повече от 5 години от последното известие за едно изчезнало лице (чл. 14 от Закона за лицата и семейството). В този случай бракът ще се счита за прекратен с влизане на съдебното решение в сила. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява (чл. 45, ал. 2 от СК).

Бракът се унищожава, когато са допуснати тежки нарушения при неговото сключване. Воден от етични, биологични, исторически и религиозни съображения законът не допуска брак да бъде сключен между роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително.  Съюзът между мъж и жена не може да бъде сключен и между лица, за които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри. Нарушението на предвидените по-горе пречки при сключване на брака ще бъде основание за неговото унищожаване. Законът допуска едно лице да има само един брак. Ето защо не може да встъпи в брак съпруг, който вече е сключил такъв. Унищожаем ще бъде и бракът сключен от лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под такова. Искът за унищожаване на брака може да се предяви и когато единият от съпрузите страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия, освен ако той знае за тези болести.

Брак може да сключи само пълнолетно лице (чл. 6, ал. 1 от СК). По изключение и ако важни причини налагат това (например при беременност) с разрешение на районния съд брак може да сключи и лице, което е навършило 16 години. Така сключващият го се еманципира – става дееспособен и сам може да сключва сделки. Но за сключването на такива с недвижими имоти се изисква разрешение на районния съд. Всяко нарушение на изискуемата възраст за сключване на брак ще бъде основание за унищожаване на брака. Унищожава се и когато съгласието за брак, дадено от един или от двамата съпрузи, е опорочено чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки (чл. 46, ал. 1, т. 2 от СК).

Унищожаването на брака има действие за в бъдеще. Унищожаемият брак е валиден брак. Никой не може да се позовава на основание за унищоване на брака до провъзгласяването му с влязло в сила съдебно решение (чл. 46, ал. 2 от СК).

Освен със смъртта на един от съпрузите, бракът най-често се прекратява с развод. Установяват се два вида развод – развод по исков ред и развод по взаимно съгласие.

Съгласно чл. 49 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Според съдебната практика бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато е налице пълна липса на взаимност, доверие и уважение между съпрузите и това състояние е до такава степен непреодолимо, че не е възможно възстановяването на нормални съпружески отношения между тях.

При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода по взаимно съгласие, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака (чл. 50 от СК). Повече за развода по взаимно съгласие виж в статията "Развод пред нотариус? Предимства и недостатъци."

При прекратяване с развод на брака при наличието на семейното жилище в режим на СИО, което не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът може да предостави ползването му на единия от двамата, когато има жилищна нужда и е поискал това. По този въпрос съдът се произнася служебно, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. Предоставяне на ползването на семейното жилище на някой от съпрузите не засяга императивната разпоредба на чл. 28 от СК за равенство на дяловете на съпрузите в прекратената СИО.

Прекратяване на СИО поради избор на друг режим на имуществени отношения

Съгласно чл. 27, ал. 3 от СК СИО ще се прекрати, ако съпрузите изберат друг режим на имуществени отношения. Това могат да направят, като изберат законов режим на разделност или сключат брачен договор. При законовия режим на разделност правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание (чл. 33 от СК). Със сключване на брачен договор пък съпрузите свободно могат да уредят правата върху вещите и вещните права придобити по време на брака в режим на СИО. Самата СИО ще се прекрати по силата на сключения брачен договор и ако не е уговорено друго в него ще се приложи чл. 28 от СК.

Прекратяване на СИО по важни причини от съда

Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това (чл. 27, ал. 2 от СК). Какви могат да бъдат тези причини законът не казва. В доктрината се срещат тези, че такива могат да бъдат всякакви фактически действия, които застрашават или увреждат вещта в режим на СИО, така че се затруднява същата да се ползва според нормалното й предназначение или се намалява значително нейната стойност. Такива могат да бъдат и предприетите от единия съпруг без съгласието на другия действия по повод отчуждаването на вещта или вещното право или обременяването и с тежести или вещни права.

Важни причини за прекратяване на СИО могат да бъдат и личните дългове на единия от съпрузите. За да осуети изпълнението насочено от кредитор върху вещ в режим на СИО съпругът-недлъжник може да поиска от съда нейното прекратяване. Този и останалите случаи, при които се прекратява СИО ще проследим в продължението на настоящата статия.

Източник: legalworld.bg