Какви са промените в новия Закон за марките и географските означения

С брой 98 от 13 декември 2019 г. на Държавен вестник се обнародва новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО), който беше приет от Народното събрание на 28 ноември. Той влиза в сила три дни след обнародването му, като с него се отменя старият ЗМГО от 1999 г.

Новият закон се приема във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България, като държава членка на ЕС, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Освен това националното ни законодателство се привежда в съответствие и с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Приложно поле

Правилата на новоприетия закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна. По отношение на чуждестранните физически и юридически лица от други държави уредбата се прилага при условията на взаимност, която следва да се преценява от Патентното ведомство.

Съгласно § 5 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) ЗМГО се прилага за заявки за регистрация на марки и географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение. Новият ЗМГО ще се прилага и за искания за отменяне и заличаване на регистрацията на марки и географски означения, по които до влизането му в сила няма влязло в сила решение.

Нова дефиниция на понятието "марка"

В чл. 9 от закона се дава напълно нова дефиниция за понятието марка: "Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци."

От това следва, че отпада съществуващото досега ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне (например: звукови марки, вкусови марки, марки на аромати, мултимедийни марки, холограмни марки, марки съдържащи движение и др.). Това означава, че вече е допустимо марката да бъде представена по всеки един начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрила – заявената  марка може да бъде представена с всички средства, които са съвместими с възможностите на съвременните технологии. Условието е заявителят да може да я представи в подходяща форма, като използва общодостъпни технологии. Следва също марката да се представя в регистъра на марките по начин, който позволява на обществеността и компетентните органи ясно и точно да определят предмета на закрила, предоставена с регистрацията на притежателя.

Съгласно новите правила марките биват търговска марка, колективна марка и сертификатна марка, като така отпадат марките за услуги по стария закон. По смисъла на чл. 85, ал. 1 от ЗМГО под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

Държавни такси

Значителни по своя характер представляват измененията, касаещи обединяването на дължимите при заявяване такси за експертиза, публикация и регистрация, както и тези, определящи размера на глобите и санкциите за извършени нарушения. Досега съществуващият модел на заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършваше на всеки един от етапите на процеса по регистрация се заменя с едно единствено заплащане на една такса за обединена услуга, дължима в началото на процедурата.

Още в мотивите на законопроекта се поставя за цел чрез въвеждането на единната такса за услугата по регистрация, потребителите и бизнеса да не бъдат обременени с допълнителни финансови тежести и да им бъдат спестени значителни административни и регулаторни разходи.

Процедурата по регистрация на марка, включваща плащането на една обединена такса е възприета както от самата Служба на ЕС за интелектуална собственост, така и от редица страни членки на ЕС, като Великобритания, Словакия, Швеция, Финландия, Австрия, Испания, Чехия, Португалия, Унгария, Германия, Дания, както и от Службата за интелектуална собственост на Бенелюкс.

Достъп до информация

В чл. 8 ЗМГО се разширява кръгът на лицата, които имат достъп до информация, както и процедурите за достъп до досиетата на обекти се улесняват. Съгласно промените в чл. 6 в Държавния регистър на марките вече се включва и информация за прехвърляния, вписани лицензионни договори, особени залози, несъстоятелност, опозиции, образувани производства за отменяне или заличаване, данни за отказ на абсолютни основания и др.

По силата на чл. 63 ЗМГО се засилва служебното начало при проверката на заявките на абсолютни основания за отказ, като се въвежда възможността за възобновяване по време на отделните етапи на  експертизата по същество, уредена в чл. 46.

Допълват се и се изменят абсолютните и относителните основания за отказ

Абсолютните основания за отказ отново се уреждат в чл. 11 ЗМГО. Досегашните забрани относно формата се разширяват, като се предвижда, че не се регистрира знак, който се състои изключително от формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока, формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат и формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката. Това добавяне на "друга характеристика" е във връзка с премахнатото изискване за графично представяне.

Във връзка със засилването на закрилата на географските означения, храните с традиционно специфичен характер и традиционните наименования за вина се правят и препращания към законодателството на Европейския съюз и други международни споразумения.

В т.15 на чл.11 се въвежда ново основание за отказ – отказва се регистрацията на марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

Относителните основания за отказ се уреждат в следващия чл. 12 ЗМГО. При марка, ползваща се с известност, се разширява обхватът на закрила освен за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка, ползваща се с известност, е регистрирана, също така и за идентични и сходни стоки и услуги.

Разширява се разпоредбата на ал. 4, в която се предоставя възможност опозиция да подаде действителният притежател на марка, в случаите когато тази марка е заявена от името на агент или представител на действителния притежател без негово съгласие. Допълнението е, че марка, заявена от агент или представител не се регистрира, освен ако последните не обосноват действията си.

Новост е и възможността опозиция да бъде подадена от действителния притежател на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката, както и от оправомощено съгласно съответното законодателство лице, когато използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно регистрирано географско означение. По силата на ал. 7 опозиция може да бъде подавана от търговец срещу регистрацията на марка, която се състои от или съдържа фирменото му наименование.

Създава се и нова ал. 11, съгласно която Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.

Промени в производствата и административното наказване

Разширява се и кръгът от лица, които имат право на иск, както и възможностите за защита на ответника в образувано гражданско производство. Също така, страните в съдебното производство ще могат да твърдят нови обстоятелства и да представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят и представят в срок в административното производство. Изменят се и разпоредбите относно съдебния контрол. С това се цели процесуална икономия, дисциплиниране на страните, стимулиране на активното им участие още в административната фаза и минимизиране на случаите на злоупотреба с процесуални права.

Уредени са нови състави на административни нарушения, а размерът на налаганата глоба или имуществена санкция е драстично увеличен, като целта е да се уеднаквят административните наказания и санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права, защото във всички случаи става въпрос за нарушения на права на интелектуална собственост. Със същата цел в чл. 127, ал. 7 ЗМГО се предвижда възможност, при системни нарушения, мястото, в което те се извършват да бъде запечатано за срок до шест месеца.

За разлика от отменения ЗМГО, съгласно чл. 126, ал. 2 на новия ЗМГО нормите, които уреждат административните нарушения и наказания, се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

Съгласно чл. 86 във връзка с §5, ал. 5 от ПЗР на ЗМГО притежател на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на европейския регламент, не може да предявява иск за нарушение, извършено до влизането в сила на този закон. Не се образуват и административно-наказателни производства, а образуваните се прекратяват.

Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) номер 110/2008 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) номер 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.

Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на регламент на ЕС, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на този закон, също се прекратяват.

Други акценти

Детайлизират се текстове, касаещи марки, които се ползват с известност, като целта е да се разшири обхвата на закрила не само в случай на идентичност, но и на сходство. С чл. 10 ЗМГО се въвежда противопоставимост на изключителното право по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията.

Предвидено е съкращаване на сроковете, а с цел предвидимост на законовата уредба, са включени правила, указващи ясно случаите, налагащи спиране на производствата по заявки, опозиции и спорове.

От деня на влизането в сила на ЗМГО ще бъдат прекратени регистрациите на географските означения за спиртни напитки по отменения вече закон за марките за спиртни напитки, съгласно европейските регламенти, както и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които също са включени в регламентите на ЕС.

В тридневен срок от влизането в сила на закона, Патентното ведомство следва да уведоми Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост за прекратяването на националните регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, въз основа на които са направени международни регистрации.

До шест месеца от влизането в сила на закона всички обстоятелства, подлежащи на вписване в Държавните регистри на марките и на географските означения, ще се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Министерският съвет следва да приеме в 6-месечен срок подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им ще се прилагат действащите досега, доколкото те не противоречат на закона.

В заключение, очакваните резултати от приемането на новия Закон за марките и географските означения са свързани на първо място с факта, че по този начин би следвало да се осигури по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост. Ще бъде насърчавана и конкурентоспособността на предприятията, от което би следвало също да се увеличат преките ползи за българските предприятия.

Сближаването на правилата в целия ЕС и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения в дългосрочен план следва да насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса. Очаква се да има значително намаляване на разходите на предприятията за ползването на външна експертиза и консултантска помощ.

Източник: legalworld.bg