Критичен преглед на предлаганите промени в заповедното производство

Общи положения

1. С внесения от група народни представители на 27 октомври 2022 г. в Народното събрание Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (законопроект) се предвиждат изменения в Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“ и Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, като видно от приложените мотиви, със законопроекта се въвежда електронната форма като правило при воденето на заповедното производство. Наред с т.нар. „електронизация“ законопроектът установява и централизирано разпределение на заповедните производства между районните съдии от цялата страна (пълния текст на законопроекта заедно с мотивите виж тук).

Така изведените две основни направления на предлаганите изменения имат потенциал да окажат положителен ефект при адекватното им нормативно закрепване. В това отношение Законопроектът съответства на съвременните тенденции при уреждането на този тип производства.

2. Предложеният законопроект е идентичен на обявения за обществено обсъждане в периода 6 юли – 5 август 2022 г., изготвен от Министерство на правосъдието, Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С оглед създалата се в страната политическа обстановка същият не беше внесен от Министерския съвет непосредствено след приключване на процедурата по обществено консултиране. Получилото се забавяне, твърде неясните перспективи пред работата на водещата по законопроекта правна комисия и всички технически и организационни промени, с които прилагането на Законопроекта е свързано, налагат изменението на §14 от ПЗР. Опитът от последните подобни по характера си промени в ГПК[1] и публично достъпната и добре известна на юридическата общност информация относно етапа на завършеност и действащите функционалности на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и на Единния портала за електронно правосъдие (ЕПЕП) сочат, че е нереалистично да се очаква към предлаганата дата на влизане на измененията в сила (1 януари 2023 г.) да бъде изготвена необходимата инфраструктура. Влизането на правилата на законопроекта в сила при липсата на пълна техническа и организационна обезпеченост на тяхното прилагане, би създало единствено хаос, което, като се има предвид обемът на заповедните производства в страната, е твърде нежелателно[2].

В тази връзка може да се предложи и предвиденият в §13 на законопроекта срок за привеждане в съответствие с измененията на съответните подзаконови нормативни актове да бъде обвързан не с влизането на промените в сила, а например с обнародването им. Практиката сочи, че подобни срокове рядко биват спазвани от компетентните за целта органи, а с оглед естеството на предлаганите изменения, това се явява ключово.

3. Въпреки че това не е изрично посочено в мотивите, със законопроекта се дава легален израз на някои вече възприети от част от съдилищата практики от последните години. Още по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и въпреки липсата на нормативна опора в ГПК, част от съдилищата допускаха извършването на процесуални действия в електронна форма, включително в рамките на заповедното производство[3]. Въпреки че се схващаха от съдилищата по-скоро като компромис по отношение на страните, някои от въпросните практики бяха възпроизведени и в заповеди на съответните административни ръководители и по същество продължават да се прилагат и до днес[4].

Както е добре известно, независимо че още през 2016 г. в Закона за съдебната власт се създаде Глава осемнадесета „а“ „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“ и се предвиди, че Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда Единен портал за електронно правосъдие, такъв започна да функционира, с редица условности и то само по отношение на някои свои части, едва през лятото на 2021 г. Технически съществуващите и към днешна дата функционалности на ЕПЕП и ЕИСС не съответстват на нормативно зададените такива и не позволяват надлежното извършване на предвидените в законопроекта действия в електронна форма чрез ЕПЕП[5]. В портала са достъпни само отделни услуги за определени много ограничени категории искания, поради което и не е изненадващо че някои от вече посочените практики продължиха да се прилагат.

 С ДВ, бр. 110 от 2020 г. в ГПК бяха въведени изменения, с които се създаде нова Глава единадесета „а“ „Процесуални действия и актове в електронна форма“ (в сила от 30 юни 2021 г.). В нея се предвидиха общи правила, даващи възможност съдът (чл. 102а) и страните (чл. 102е) да извършват процесуални действия в електронна форма. Те би трябвало да са приложими във всички уредени в ГПК производства, освен когато поради естеството на съответното процесуално действие това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването му по друг начин. Така част от създалите се в работата на съдилищата колебания бяха преодолени, като някои от поставяните до този момент въпроси бяха и нормативно закрепени в процесуалния закон. Въпреки наличието на въпросните общи правила, обаче, продължи да битува съмнение доколко е допустимо извършването на част от процесуалните действия в заповедното производство в електронна форма при липсата на нарочно установено правило за това. Основните юридически съображения са свързани с изискването за единствен екземпляр от изпълнителния лист и невъзможността да се образува изпълнително производство въз основа на заверен препис от изпълнителен лист при липсата на правило, което да ограничи броя на издаваните такива преписи[6]. Поддържа се освен това, че в чл. 426 ГПК преписът от изпълнителен лист, издаден в електронна форма, не е уреден понастоящем като един от актовете, въз основа на които може да бъде образувано изпълнително дело, както и че издаването на изпълнителен лист налага да бъде извършването отбелязване върху заповедта за изпълнение и документа по чл. 417 ГПК, каквато възможност при издаването на изпълнителен лист и заповед за изпълнение в електронна форма липсва. Доколкото с предлаганите изменения може да се предполага, че въпросните колебания ще бъдат окончателно преодолени, законопроектът може да бъде положително оценен.

4. Част от съдържащите се в Законопроекта концептуални разрешения, обаче, са спорни.

 4.1. Съмнително е например доколко предлаганата организация на разпределение на заповедните производства е оптимална. С §5 на законопроекта се предвижда, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до който и да е районен съд, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 – до районния съд по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя. Въз основа на Регистъра на лицензираните банки и клоновете на чуждестранни банки в Република България и публично достъпната информация относно други търговци и образувания, чиято дейност предполага активно използване на заповедното производство, може да се предположи, че заявленията за издаване на заповед за изпълнение ще бъдат на практика подавани почти изключително до СРС, при което съответните действия по приемането, проверката и изпращането до съдията, на който разглеждането на заявлението е разпределено, и т.н., ще трябва да бъдат извършвани от съответните звена във въпросния съд. Доколко СРС, който е и без това една от най-натоварените съдебни институции, разполага с необходимата кадрова и техническа инфраструктура, е под въпрос.

4.2. Притеснения, като се има предвид опитът от последните години, буди предвидената в предлаганата с §4 на законопроекта нова ал. 5 на чл. 410 от ГПК, императивна приложимост на електронната форма по отношение на определени категории субекти, включително търговци и лицата, представлявани от адвокат. Причините, поради които тези субекти са обособени, са очевидни, но трябва да се подчертае, че предполагаемо по-високите им нива на квалификация, опит и специализация не могат да преодолеят липсата на техническа възможност предоставените им от закона права да бъдат надлежно упражнени в единствената допустима електронна форма.

В предлаганата със законопроекта нова ал. 4 на чл. 410 ГПК се предвижда, че заявлението и приложенията към него се подават по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. В момента в ЕПЕП е достъпна единствено електронна услуга за подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК. От законопроекта не става ясно дали ще се разработи нов модул в ЕПЕП за целите на производството по чл. 417 ГПК, или ще се използва разработената вече функционалност за подаване на заявление по чл. 410 ГПК по електронен път. При всяко положение тази функционалност няма да е на разположението на посочените в чл. 410, ал. 5 ГПК лица към предвидената в законопроекта дата на влизане на измененията в сила. Освен това, може да се предположи, че ЕПЕП, подобно на други подобни електронни системи (ТРРЮЛНЦ, порталът на НАП и др.), също ще има периоди от време, през които няма да е във функционална годност поради регулярни профилактики или сривове. В тези случаи правото на посочените в новата ал. 5 на чл. 410 от ГПК лица да получат защита по реда на заповедното производство ще бъде също неоправдано ограничено, тъй като изглежда подаването на заявление на хартиен носител от тях е недопустимо. Много по-удачно би било електронната форма да бъде уредена на този етап като факултативна възможност, за използването на която се предвиждат допълнителни стимули (например редуцирана държавна такса).

5. В мотивите към законопроекта се посочва, че предлаганият нормативен акт е един от тези, от които зависят плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това обяснява възприетия фрагментарен подход. Въпреки че с него се въвеждат изменения и в Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“, която касае издаването на изпълнителен лист на всички предвидени в чл. 404 ГПК изпълнителни основания, законопроектът изглежда урежда единствено възможността за издаването на изпълнителен лист в електронна форма, респ. на т. нар. официален препис от него въз основа на заповед за изпълнение. При съществуващата в ЗСВ и Глава единадесета „а“ на ГПК неособено хомогенна нормативна уредба и изискването на чл. 408, ал. 1 във вр. с чл. 426 ГПК, възможността да бъде издаден изпълнителен лист в електронна форма, респ. официален препис от него, въз основа на другите предвидени в ГПК изпълнителни основания, остава най-малкото дискусионна.

При наличие на техническа възможност спазването на изискването на чл. 408, ал. 1 ГПК да бъде обезпечено, каквато се презумира, че е налице в законопроекта, няма пречка издаването на изпълнителен лист в електронна форма от всеки съд в страната да бъде допуснато и въз основа на другите предвидени в чл. 404 ГПК изпълнителни основания. Желателно е със законопроекта да се уеднакви концепцията, доколкото това е възможно, относно действията на съда и страните в електронна форма, включително по отношение на специфични процесуални действия, каквото е например разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като действащата уредба е противоречива[7], а вместо да разреши този проблем предлаганият законопроект може допълнително да го задълбочи.

1. По конкретни разпоредби на законопроекта

По предложените със Законопроекта конкретни разпоредби, в допълнение на вече изложеното, могат да бъдат изказани някои възражения, най-съществените от които са следните:

1. С §1 се предвижда създаването на нова ал. 2 в чл. 408 ГПК със следното съдържание: „Официален препис от изпълнителен лист в електронна форма може да бъде издаден на хартиен носител само в един екземпляр по реда на чл. 102а, ал. 4. Официалният препис има значението на изпълнителен лист, издаден в писмена форма.“. Въпреки систематичното му място, най-вероятно текстът се отнася единствено до случаите, когато листът се издава въз основа на заповед за изпълнение, тъй като само в тези случаи е предвидено, че изпълнителен лист се издават в електронна форма (§3 от законопроекта). Ако това е действителната идея на вносителите, систематичното място на въпросната разпоредба не е в Глава тридесет и шеста. Обратно, в случай че на този етап се счита, че може да бъде гарантирано издаването на само един екземпляр на официален препис от изпълнителния лист в електронна форма във всички случаи, възможността изпълнителен лист да бъде издаден именно в електронна форма е препоръчително да бъде предвидена изрично в чл. 408, ал. 1 ГПК.
2. С предлаганите с §2 изменения в чл. 409 ГПК т.нар. официален препис от изпълнителния лист в електронна форма се приравнява по своето правно значение на изпълнителен лист в производството по издаване на дубликат. Производството по издаване на дубликат е приложимо не само по отношение на изпълнителните листове, издадени в рамките на заповедното производство, поради което и до голяма степен е относимо изложеното във връзка с §1 от законопроекта.
3. 3. С §3 в Глава тридесет и седма се създава нов чл. 409а, озаглавен „Водене на заповедното производство в електронна форма“ със следното съдържание:

„(1) Всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато тази глава изрично предвижда друго.

(2) Длъжникът може да извършва процесуални действия и писмено на хартиен носител.“

Изглежда с ал.1 се цели да бъде въведено общо правило, което да обхване производството по чл. 410 и чл. 417 ГПК, както и всички процесуални действия в тях. Изрично се настоява на това, че то важи, освен ако не се предвижда друго. Такова изключение се съдържа в ал. 2 на чл. 409а по отношение на процесуалните действия на длъжника в заповедното производство. Твърде съмнително е, обаче, доколко разпоредбата на чл. 409а, ал. 1 ГПК си кореспондира с въведените с §4 нови ал. 4 – 6 в чл. 410 ГПК. В изр. 1 на ал. 4 се предвижда, че „заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие“. Може да се допусне, че вносителите са счели за удачно да бъде въведено като изключение от общото правило на чл. 409а, ал. 1 ГПК самото подаване на заявлението в съда, макар причините, които налагат това, да са трудно обясними.

Още по-големи неясноти буди изр. 2 на ал. 4, в което се предвижда, че „когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма…“. Въпросното правило на практика дублира чл. 409а, ал. 1 ГПК. Ако в действителност чл. 409а, ал. 1 ГПК има за цел да уреди едно принципно положение, каквато изглежда да е функцията му, предлаганият чл. 410, ал. 4, изр. 2 е безпредметен в цитираната част. Несъгласуваността на отделните правила става още по-очевидна при прочита на новите ал. 5 и 6 в чл. 410 ГПК. Предлаганата ал. 5 предвижда императивна приложимост на електронната форма по отношение на определени категории субекти, като по този начин правилото от една страна дублира чл. 409а, ал. 1 ГПК, а от друга, от гледна точка на чл. 410, ал. 4, изр. 1 ГПК, се явява специална хипотеза, тъй като всички останали субекти могат да изберат дали да подадат заявление на хартиен носител, или в електронна форма. Отделен е въпросът, че предлаганият чл. 410, ал. 6 е безсмислен, тъй като това правило може да бъде изведено по тълкувателен път от ал. 4 и 5 на същата разпоредба.

Неособено съгласувано изглежда да е и изключението по чл. 409а, ал. 2 с предвидените в §7 и §8 от законопроекта нововъведения, съответно в чл. 414 и 414а на ГПК. Макар да има редакционни различия (което е също необяснимо), предлаганите със законопроекта правила на чл. 414, ал. 3 и чл. 414а, ал. 2 ГПК са от съдържателна гледна точка идентични. Предвижда се, че  „Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие“. На практика с въпросното правило се въвежда едно допълнително изискване към възражението, каквото не може да се изведе пряко от чл. 409а, ал. 1 ГПК по отношение на останалите процесуални действия в заповедното производството – когато то се подава в електронна форма, да бъде подадено именно чрез Единния портал за електронно правосъдие. За подаването на заявленията в електронна форма се предвижда, че това става чрез електронен формуляр, достъпен в ЕПЕП. Дали самото подаване на електронния формуляр ще може да бъде осъществявано само чрез ЕПЕП е въпрос, който на този етап остава без отговор. При всяко положение е неоправдано, когато различните процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма, те да могат да бъдат осъществявани чрез различен кръг от средства. В тази връзка може да бъде поставен актуалният и понастоящем въпрос за изпращането на електронни изявления до съдилищата с други средства (например по имейл), което продължава да поражда спорове[8] и да се разглежда по-скоро като временно решение[9].

Желателно е предлаганият чл. 409а ГПК и всички коментирани във връзка с него специални правила да бъдат приведени в съответствие, да бъдат премахнати терминологичните и концептуалните непоследователности и да бъдат опростени. Желателно е да бъде подобрена и тяхната систематика, тъй като в сегашния си вид създават условия за възникването на противоречиви тълкувания. По принцип на формата в заповедното производство е посветен чл. 425 ГПК, с която разпоредба Глава тридесет и седма завършва. Колкото и важна да е възможността действията в заповедното производство да бъдат извършвани в електронна форма, мястото на правилата, съдържащи се в чл. 409а, не е преди разпоредбите, уреждащи същността на това производство.

4. С §5 се въвеждат изменения в чл. 411, ал. 1 ГПК, като разпоредбата придобива следния вид: „Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до който и да е районен съд, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 – до районния съд по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя. В случаите по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд. Заявленията се разглеждат от съдиите в районните съдилища в страната съобразно правилата на чл. 9 от Закона за съдебната власт”.

4.1. На първо място, с въпросното правило се въвежда изменение, касаещо местната подсъдност по заповедните производства, като се регламентира принципното положение, че заявлението може да се подаде до който и да е районен съд, т.е. отрича се значението на каквато и да е предхождаща образуването на делото връзка на правоотношението с района на съда, какъвто до момента беше водещият принцип в заповедното производство и исковия процес. Може да се предположи, че заявителят би избрал най-удобния за себе си, а не за длъжника съд. Въпреки това, изглежда че интересите на длъжника не са злепоставени, тъй като съобразно новосъздадената с §7, ал. 3 на чл. 414, възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд[10].

4.2. На второ място, като изключение от общото правило за заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документите по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се предвижда, че компетентен е районният съд по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя. Логиката, от която са изхождали вносителите, изглежда е, че и понастоящем в практиката въпросните категории документи се изискват в оригинал или в официално заверен препис при издаване на заповед за изпълнение. Доколко този подход е оправдан е отделен въпрос, но така или иначе не е ясно как точно с уреждането на въпросното изключение се допринася за правната сигурност, както се твърди в мотивите към законопроекта, след като проверка на тези документи би могъл да извърши всеки един районен съд. Всеки един районен съд би могъл да снеме и електронни копия от предоставените му от заявителя оригинали. В тази връзка може да се посочи и че създаденият с §12 на законопроекта чл. 418, ал. 4 не прави разграничение с оглед документите, въз основа на които заповедта и изпълнителния лист в електронна форма са били издадени. Всеки районен съд може да издаде на молителя официален препис от изпълнителния лист по реда на чл. 102а, ал. 4. Може да се предложи въпросното изключение да отпадне.

4.3. В изр. 2 в рамките на предлаганата нова редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК се предвижда, че съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд. То е относимо единствено към установеното за заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документите по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК изключение. Тъй като съществуването на въпросното изключение е неоправдано, може да се предложи да отпадне и предлаганото изр. 2 в чл. 411, ал. 1 ГПК.

 4.4. В последното изречение на предлагания чл. 411, ал. 1 ГПК се препраща към чл. 9 от ЗСВ относно „разглеждането на заявленията от съдиите“. В чл. 9 от ЗСВ се урежда по общ начин разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт съобразно принципа на случайния подбор. В този смисъл, правилото, към което се препраща, нито касае разглеждането на делата, нито е самоизпълнимо. Следва да се има предвид и че в ал. 2 на чл. 9 ЗСВ се предвижда, че принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията. От мотивите на законопроекта става ясно, че целта не е заповедните производства да се разпределят в рамките на колегиите или отделенията, а между районните съдии в цялата страна. В този смисъл, последното изречение на предлагания чл. 411, ал. 1 ГПК би могло да бъде доста по-прецизно формулирано.

5. С §9 в чл. 415, ал. 5 думите „представи доказателства, че е предявил“ се заменят с „предяви“. До момента по прилагането на чл. 415, ал. 5 ГПК беше формирана значителна по обем съдебна практика, която макар и възлагаща в тежест на кредитора да представи доказателства, че е предявил в срок иск за установяване на вземането си, беше приемлива с оглед особено тежките последици, с които е свързано пропускането на срока – съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Следва да се подчертае, че в §4 на законопроекта се предвижда, че „Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 – чл. 424“. По какъв начин съдът, разглеждащ заповедното производство, ще разбере за предявяване на иска, който по правилата на местната и родова подсъдност може да попада в компетентността на друг съд, а и няма изискване да бъде предявен чрез ЕПЕП или в електронна форма, не става ясно от законопроекта.
6. С §11 в чл. 417 се създават нови ал. 2 и 3. Изр. 2 на новата ал. 2 предвижда, че „В 7-дневен срок заявителят представя на съда оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, като условие за редовност на заявлението“. В новата ал. 3 се предвижда, че „При подаване на заявление писмено на хартиен носител заявителят следва да представи оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, а в останалите случаи по ал. 1 – заверен от него препис от документа“. Въпросът, дали който и да е от документите по чл. 417 ГПК следва да бъде представен в оригинал, никога не е бил предмет на изрично уреждане на законово ниво, а е бил разрешаван от съдебната практика и то по един сравнително удачен до момента начин. Не са известни съображения, а и в мотивите на законопроекта не се сочат такива, които да налагат преразглеждане на това положение. Предлаганата уредба на практика обезсмисля подаването на заявление въз основа на документ по чл. 417, т. 3, 6 и 10 ГПК в електронна форма. С оглед изложеното, може да се предложи така предлаганите изменения да отпаднат.
7. С §12 се предвижда създаването на нова ал. 4 в чл. 418 със следното съдържание: „ Всеки районен съд може да издаде на молителя официален препис от изпълнителния лист по реда на чл. 102а, ал. 4”. По правило, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист едновременно с издаването на заповедта за изпълнение. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Тези правила остават незасегнати от законопроекта. Затова и по принцип изпълнителен лист в електронна форма би трябвало да е издаден от сезирания със заявлението по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК съд. Той, обаче, няма как да бъде приведен в изпълнение без да се издаде и официален препис.

За да има смисъл правилото на чл. 418, ал. 4 ГПК, изглежда че се предполага, че съдът би следвало да бъде сезиран с нова молба за издаване на официален препис, което не е особено целесъобразно, особено като се има предвид, че заявителят е избрал удобния за себе си съд с подаване на заявлението. Когато съдът, до който е отправена молбата по чл. 418, ал. 4 ГПК за издаване на официален препис от изпълнителния лист, е различен от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в електронна форма, пък се поставя въпросът доколко би могло да бъде надлежно гарантирано, че втори официален препис от същия изпълнителния лист в електронна форма няма да бъде издаден.

III. Изводи

Предлаганите със законопроекта изменения по принцип биха могли да рационализират съществуващата нормативна уредба на заповедното производство, като повишат неговата ефективност и осигурят по-ефикасно използване на съществуващите ресурси при подобаващото им техническо и организационно обезпечаване. Тъй като към момента такова не е налице, наложително е влизането в сила на предлаганите промени в тяхната цялост да бъде отложено. Съдържащите се в законопроекта конкретни разпоредби страдат от слабости, отстраняването на които може да се окаже ключово не само за качеството на нормативната среда, но и за реализацията на заложените в предлаганото изменение концепции. Това е от значение и с оглед предотвратяването на някои непознати за практиката до момента проблеми, които новата уредба би могла да създаде.

При всяко положение е желателно при приемането на предлаганите правила да се държи сметка за съществуващата в Глава осемнадесета „а“ на ЗСВ, Глава единадесета „а“ на ГПК и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги уредба и вече натрупалите се нормативни дефицити по отношение на изграждането на т.нар. електронно правосъдие[11] и извършването на процесуални действия в електронна форма. В това отношение предлаганият законопроект би могъл да послужи като повод за анализ и възможност за преодоляване на поне някои от така насложилите се проблеми.

[1] Например въведените с ДВ, бр. 110/ 2020 г. изменения в ГПК, с които се създаде Глава единадесета „а“ „Процесуални действия и актове в електронна форма“.

[2] В мотивите към Законопроекта е изрично посочено, че за изпълнението му е необходимо изграждането на модул към ЕИСС, което ще бъде изпълнено от ВСС. В официално становище на Пленума на ВСС от 3.11.2022 г. във връзка с § 14 от ПЗР на Законопроекта се посочва, че: „с оглед изпълняваният към момента от ВСС проект „Укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата“, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България и предвидения в него срок за изпълнение – 31.12.2023 г., е необходимо датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК да се съобрази, с оглед обезпечаване на техническата възможност за надграждане на съответните информационни системи.“

[3] От този период са известни случаи на издадени заповеди за изпълнение въз основа на подадено по електронна поща заявление въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, като документите са били подписвани с КЕП.

[4] В общественото пространство са изказани редица становища, че по принцип размяната на изявления в електронна форма чрез мейл кореспонденция между съда и страните е недопустима, а доколкото то е разрешено, има по-скоро временен характер, докато започнат да функционират съответните функционалности на ЕПЕП. Това разбиране до някъде кореспондира с чл. 27 от Hapeдбa № 6/03.08. 2017 г. зa извъpшвaнe нa пpoцecyaлни дeйcтвия и yдocтoвepитeлни изявлeния в eлeĸтpoннa фopмa (ДB, бp. 67/18.08.2017 г.). На съдебната практика вече са познати и спорове относно валидността на подобни процесуални действия.

[5] Още от 2016 г. в ЗСВ е общо предвидено, че органите на съдебната власт издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма  (чл. 360 а ЗСВ) и че чрез ЕПЕП се осигурява възможност за извършване на процесуални действия (от страните) в електронна форма (чл. 360в, ал. 2, т. 2 ЗСВ). В тази връзка бяха приети Hapeдбa № 5/01.06.2017 г. зa opгaнизaциятa и peдa зa вoдeнe, cъxpaнявaнe и дocтъп дo eлeĸтpoннитe дeлa и нaчинa нa cъxpaнявaнe нa дoĸaзaтeлcтвaтa и дoĸaзaтeлcтвeнитe cpeдcтвa пo дeлaтa, ĸaĸтo и вътpeшния oбopoт и cъxpaнявaнeтo нa дpyгa инфopмaция, oбpaбoтвaнa oт cъдeбнaтa aдминиcтpaция (ДB, бp. 47/13.07.2017 г.), и Hapeдбa № 6/03.08.2017 г. зa извъpшвaнe нa пpoцecyaлни дeйcтвия и yдocтoвepитeлни изявлeния в eлeĸтpoннa фopмa (ДB, бp. 67/18.08.2017 г.), като отнocим e и Πpaвилниĸът зa вътpeшния peд зa изпoлзвaнeтo нa eлeĸтpoнeн пoдпиc и eлeĸтpoннa идeнтифиĸaция oт opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт (ДB, бp. 32/21.04.2017 г.). Към днешна дата на официалната интернет страница на Портала продължава да е активно съобщението: „На по-късен етап се очаква в портала да се включат всички съдилища в Република България, а самият той да се доразвива с нови електронни услуги, като например Електронно подаване на искова молба и др.“ – https://portal.justice.bg/Home/AboutTheSystem

[6] В Становището, подписано от 69 върховни съдии, озаглавено „Защо е опасна за правосъдието новата ЕИСС“, изпратено  до министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет, се посочва, че „В ЕИСС съществува опция за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я специалисти изобщо не са се съобразили с факта, че съобразно действащите процесуални права електронна система за съдебно изпълнение все още не съществува и изпълнителният лист следва да бъде издаден на хартиен носител в единствен екземпляр“. Този аргумент е застъпван и от съдебни изпълнители и се споделя от част от районните съдилища. В същото време, има районни съдилища (РС – София, РС – Пловдив и др.), които издават изпълнителни листове в електронна форма въз основа на заповеди за изпълнение. С някои изключения, съдебните изпълнители също не отказват образуването на изпълнителни производства въз основа на заверени копия от издадени в електронна форма изпълнителни листове.

[7] Противоречията между Глава единадесета „а“ на ГПК и Глава осемнадесета „а“ на ЗСВ бяха широко дискутирани при приемането на предходните изменения на ГПК, но в голямата си част изказаните отрицателни становища не бяха взети предвид.

[8] В последно време повод за това става например предвиденото в чл. 73, ал. 4 ГПК намаление с 15 на сто от размера на следващата се държавна такса и случите, в които това правило се прилага.

[9] В чл. 27, ал. 1 от Наредба № 6 се предвижда, че по изключение се допуска подаването на електронни документи чрез електронна поща – до обявения адрес на електронна поща на съответния орган на съдебната власт.

[10] Затова и въпросното предложение не би трябвало да е несъвместимо с даваните от ЕК препоръки, които наложиха предходните изменения в материята на заповедното производство – например препоръките в официално уведомително писмо относно нарушение 2018/4083, във връзка с което бяха извършени измененията в ГПК със ЗИД (обн. бр. 100 от 20.12.2019 г.).

[11] Впрочем, актуалната съдебна практика продължава да разглежда ЕИСС единствено като деловодна система, причините за което са лесно обясними.