Наследствена пенсия или каква е съдбата след смъртта ни на натрупаните осигурителни вноски

С повишаване на възрастта за пенсиониране и намаляване на средната продължителност на живота все по-актуален става въпросът какво реално ще получат осигурените лица след своето пенсиониране. Този въпрос е много по-фундаментален и дълбок от темата за размера на пенсиите. Все повече хора не успяват да се порадват на своите старини, защото преждевременно умират.

Принципът на справедливостта изисква законодателят да уреди за времето след смъртта им съдбата на натрупаните по техните партиди средства, като предостави някаква част от тях, под формата на наследствена пенсия, на най-близките роднини на починалите лица. Нещо повече, уредбата на правоотношенията, които възникват по повод останалото след смъртта на един човек имущество е фундаментален изобщо за правото, независимо от епохата и характера на обществено-икономическите отношения, които са дали живот на конкретните правни норми.

Наследствените пенсии са уредени в Глава VI "Задължително пенсионно осигуряване", раздел III на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това са пенсии, които не зависят от придобития трудов стаж и възраст на лицата, които ги получават. Съгласно чл. 80, ал. 1 личните пенсии на починалите могат да преминат в наследствени, като това не се отнася за пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. Всъщност, наследява се самото право на получаване на пенсия, като, за да се осъществи последното, е необходимо кумулативното настъпване на следните обстоятелства:

1) едно лице да е придобило право на пенсия (за осигурителен стаж и възраст, за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест);

2) това лице да е починало след придобиване на това право;

3) последното да е оставило поне един от следните наследници по закон: родители, преживял съпруг или деца.

С настоящата статия ще разгледаме най-честия случай, а именно - трансформацията в наследствена пенсия на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Понастоящем това право се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца, респективно - осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените, както и 63 години и 10 месеца, заедно с 38 години и 2 месеца за мъжете. В последващите алинеи този сложен и деликатен, социално значим въпрос е решен с несложна аритметика, като в тази връзка е предвидено, че пенсионната възраст и за двата пола ежегодно ще се вдига, като в един момент възрастта за пенсиониране ще се изравни на 65 години. Този технократски нормотворчески подход въплъщава само формално прокламирания в чл. 6 от Конституцията на Република България принцип на равноправие, без да отчита не само социалните и физиологически различия между двата пола, спецификите на обичайните трудови дейности, в които са заети преимуществено представителите на всеки от двата пола, но и различната "средна продължителност на живота" при мъжете и жените.

Ще онагледим със следния пример. Лицето X е от мъжки пол. Последното е придобило право на лична пенсия, поради навършване на съответната възраст и стаж в размер на 480 лева, но за съжаление не успява да се радва дълго на заслужен отдих, защото умира. След смъртта си оставя наследници по закон - преживялата си съпруга и двете си деца. Съгласно чл. 1 от Закона за наследството (ЗН), това, което оставя това лице, в чието съдържание участва и правото на наследствена пенсия, се открива в момента на смъртта му. Към този момент ще се изчисли не само размерът на наследствената пенсия, като процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, но и кръгът на наследниците по закон.

Самото наследяване представлява универсално правоприемство и става цялостно и едновременно. Принципът е, че наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Следва да се има предвид и, че доколкото наследството се състои както от активи, така и от пасиви, като последните могат да надхвърлят първите, то никой не може да бъде задължен да го приеме. В последния случай законодателят е дал възможност на всеки от наследниците да се откаже от него. Този акт е безусловен и необратим. КСО обаче отстъпва от този принцип, като урежда специален случай на наследяване. Правото на наследствена пенсия е извадено от съвкупността от права и задължения на наследодателя и представлява самостоятелен обект на наследяване. Съгласно чл. 80, ал. 3 от КСО отказалият се от наследството не се лишава от правото да получи наследствена пенсия. Нещо повече, според ал. 4 на същия член получаването й не представлява действие по приемане на наследството.

Размерът на наследствената пенсия се изчислява като процент от полагащата се лична пенсия на починалия. При един наследник този процент е 50, при двама 75, а при трима наследници те получават пълния й размер. Така изчислената наследствена пенсия не може да бъде по-малка от 75 на сто от минималния размер за пенсия за осигурителен стаж и възраст определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Кодексът урежда и специален случай на изчисляване на наследствените дялове, различен от общия предвиден в Закона за наследството (Lex specialis derogat generali). Наследствената пенсия ще се получи общо от всички наследници и ще се разпредели поравно между тях. Така в нашия случай всяко от децата и преживелият съпруг ще получи по 160 лева.

Правото на така определения кръг лица да наследяват пенсията на едно лице обаче не е безусловно. Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след това, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст. Преживелите родители се ползват от това право, само ако самите те не получават лична пенсия. Единствено преживелият съпруг има право на нея, без да отговаря на други условия. Нещо повече, това право е предоставено дори в 5-годишен срок преди навършване на предвидената в чл. 68, ал. 1 от КСО възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Законодателят мълчи и относно това дали лицето Х може да се разпореди след смъртта си със завещание със своята пенсия, съответно промени кръга и реда на наследяване.

На пръв поглед, доколкото КСО е специален по отношение на ЗН и представлява кодифицирана съвкупност от императивни по своя характер норми, не можем да отговорим положително на горното. Но в действителност, ако тълкуваме разпоредбите на двата акта във връзка един с друг и потърсим действителната обща цел на законодателя, то житейски логично и оправдано, и в унисон с принципа аrgumentum a fortioriе, е да приемем едно лице да може свободно да се разпорежда за времето след смъртта си, чрез завещание, с цялото свое имущество, като с още по-голяма сила това да се отнася за дробна част или определен елемент от него (чл. 14, ал. 1 от ЗН). Този въпрос обаче може да бъде непротиворечиво решен само със съответното допълнение и изменение на законовия текст от страна на законодателя.

Във връзка с горното би могло да се помисли и за разширяване на кръга на наследници по закон както в посока включване на роднините по съребрена линия поне до втора степен (братята и сестрите), така също и на лицето с което починалият фактически е съжителствал.

Трябва да се направи разлика между наследствена пенсия и уредената в чл. 84 от КСО "добавка от на пенсията на починалия съпруг". Право да получи последната има само преживелият съпруг, като процентът и е строго фиксиран - 26,5 на сто. За разлика от наследствената пенсия, която при получаване от страна на починалото лице на повече от една пенсия се изчислява на база по-благоприятната по размер (обикновено тази за осигурителен стаж и възраст), то добавката представлява процентно отношение спрямо сбора на всички получавани от починалото лице пенсии. Важно е да се знае и, че така формирана добавката не може да бъде получавана заедно с наследствената пенсия от същия наследодател.

Видно от горното правото на наследяване на пенсия е уредено с повелителни норми, самостоятелно, независещо от универсалното наследяване на право, по силата на което точно посочен в КСО кръг от наследници наследяват по равно от предвидения от същия процент от пенсията на починало лице.

Анализът на уредбата на правото на наследяване на пенсиите показва един умерен законодателен подход, който при необходимите икономически предпоставки, а именно ръст на заетостта и доходите, които от своя страна да доведат до обосновано увеличение на задължителните осигурителни вноски, би могъл да бъде разширен както в полза на кръга лица, които имат право да наследяват, така и в увеличаване на нейния размер.

Източник: legalworld.bg