Парламентът не можа да реши отпада или остава съкратеното следствие

Народното събрание проведе първо гласуване в пленарна зала на четирите внесени законопроекта относно приложението на съкратеното съдебно следствие. Депутатите обаче не можаха да вземат решение в каква посока ще се изменя законът и дали промяната ще се извърши през Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или в Наказателния кодекс (НК).

Най-общо предложенията всъщност са две – това на БСП, Обединени патриоти и Воля за изменения в НПК – съкратеното следствие напълно да отпадне при убийства и тежки телесни повреди, и на ГЕРБ за изменения в НК – съкратеното следствие да остане, но съдът да преценява кога да го прилага, като при самопризнание присъдата да може се редуцира не с една трета, както е досега, а с една пета.

Темата "за" и "против" съкратеното съдебно следствие е дискусионна от десетилетия, но в момента отново е на дневен ред след изнасилването и убийството на 7-годишната Кристин от село Сотиря и след убийството и разчленяването на възрастно семейство, чийто останки бяха намерени край Негован.

По време на пленарното заседание на парламента в сряда народните представители за кратко успяха да се обединят и да споделят общата теза, че "обществото има нужда от справедливост", но миг по-късно по традиция изпаднаха в поредния политически скандал.

Първи на гласуване бяха предложени законопроектите за изменения в НПК и възтановяването на разпоредба на чл. 369а. Темата не предизвика особени противоречия, а депутатите изненадаха публиката с нестандартното си единодушие по въпроса.

"Целта на тези законопроекти е най-после да реагираме на несправедливостта, да живеем в едно по-сигуно общество, което има доверие в съдебната си система", заяви Искрен Веселинов от Обединени патриоти.

"Акцентът при тези законопроекти трябва да падне върху справедливото наказание, а не толкова върху бързината на процеса. Това изключение по отношение на съкратеното съдебно следствие за убийства и тежки телесни повреди трябва да е валидно и за предходни случаи. Така ще бъде възтановена справедливостта", заяви зам.-председателят на Правната комисия в парламента Христиан Митев.

"Ние сме пред вечния и екзистенциален въпрос за целите на правото. През различните времена и епохи са били различни целите. Някога единствената цел е била да бъде наказан деецът. Минали сме през времето, когато наказателната репресия е имала цел на генерална превенция. Сега сме във времето на либералното схващане на наказателната санкция, където общо казано – целта на наказанието е не да бъде наказан извършителят, а да се държи сметка за правата на дееца, за неговите човешки права. Аз съм против тази философия, която вече 30 години се развива и стигна дотук. Стигнахме до такива аномалии, които в момента сме напът да преодолеем. В момента виждаме, че с наказателната репресия не се стига до превенция, а за мене и трите закона не са достатъчни, за да върнем времето, в което наказателната репресия има за цел именно превенция. Това може да стане именно с отпадането на тази привилегия", заяви и депутатът Павел Шопов.

"ГЕРБ ще подкрепи законопроектите, внесени от колегите, защото го дължим на това общество. Тук следва обаче да обясним ясно и категорично на хората до какво ще доведе премахването на съкратеното съдебно следствие. Едва ли някой от близките на постадал би искал извършителят да се разхожда на свобода, докато делото се точи. Смятаме, че хората искат бързо правосъдие. С тези аргументи ГЕРБ внесе промени не в НПК, а в НК, защото смятаме, че установеният ред осигурява ускоряване на процеса и приключването му в разумен срок. Ние ще подкрепим законопроектите за премахване на съкратеното следствие, но смятаме, че това е крачка назад в развитието на държавата ни", заяви и председателят на Правната комисия Анна Александрова.

Накрая, с пълно единодушие управляващи и опозиция подкрепиха отпадането на съкратеното съдебно следствие за убийства и тежки телесни повреди на първо четене. Веднага след това дойде ред на обсъждането и гласуването на предложението на ГЕРБ за промени в НК. Тук спорът стана ожесточен, макар че очевидното противоречение между двата законопроекта бе налице.

"Страхувам се, че предложението на вносителите няма да допринесе с нищо, а напротив ще създаде нови проблеми. По думите на съдиите от ВКС, които участваха в заседанието на Правната комисия миналата седмица, това ще създаде хаос. Законопроектът не беше подкрепен и от главния прокурор. Приемането на този законопроект ще бъде грешка, най-малкото защото противоречи на това, което приехме току що – отпдане на съкратеното следствие за убийства и тежки телесни повреди. Обратното би означавало, че това е поредният политически фокус. Ако се организираме добре и работим конструктивно, можем още другата седмица да приемем текст, с който да предпазим жертвите от техните палачи", заяви депутатът от левицата Крум Зарков и подчерта, че е шизофренично законопроектът на ГЕРБ да бъде подкрепен при положение, че минути по-рано целият парламент се обедини, че съкратеното следствие отпада за изброените престъпления.  

"Двете предложения са двете лица на един механизъм. Поставете ги на везната поне до второ четене. Нека чуем какво ще кажат изтъкнатите професори, пеналистите, а и обществото", призова правосъдният министър Данаил Кирилов, който присъства на пленарното заседание.

От парламентарната трибуна се изказа и лидерът на левицата Корнелия Нинова, която обвини Кирилов в "политическо лицемерие" и "нисък морал", след което призова представителите на ГЕРБ да оттеглят внесения законопроект.

Призивът на Нинова очевидно не срещна подкрепа и с 97 гласа "за" срещу 62 "против" депутатите приеха и предложените от ГЕРБ промени в НК, с което бъдещето на съкратеното съдебно следствие бе отпратено направо към второ четене.

Източник: legalworld.bg