Правата на претендиращия за биологичен баща

Произходът в семейното право е правно признатата биологична връзка на детето с неговите родители – майка и баща. Доколкото произходът от майката изглежда по - лесно установим и на практика безспорен, то прозходът от бащата може да ни постави пред най-разнообразни житейски проблеми, в това число и правни. Що се отнася до въпросите свързани с произхода, правната уредба се отличава с консерватизъм, императивност и превес на принципa на стабилност пред принципа на истинността. В следващите редове съм обърнала внимание на проблемите, които стоят пред биологичният баща,  правните възможности, с които той разполага за установяване на бащинството си, и подготвяната промяна в законодателството в тази връзка.

1. Законодателна уредба.

Семейният кодекс предвижда изчерпателна система от способи за установяване на прозход. По отношение на бащинството това са:

- презумпцията за башинство регламентирана в чл. 61 СК – от двата известни факта – брак и раждане - законът извежда изводa за бащинството на съпруга. Този извод е оспорим, но от изрично посочени в СК лица (презумтивният баща, майката и детето), в изрично посочени от закона срокове (за бащата в 1-годишен срок от узнаване за раждането, за майката в 1-годишен срок от раждането и за детето до 1 година от навършване на пълнолетие[i]). Редът за това оспорване е единствено съдебен.

- припознаването, регламентирано в чл. 64 СК – личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово. Няма изискване за наличието на биологична връзка, мотивите за извършване на припознаването също са без правно значение, поне до момента до който припознаването не бъде оспорено. Може да се оспори по административен и съдебен ред, отново от изрично посочен кръг от лица и в преклузивни срокове. По административен ред пред длъжностното лице по гражданско състояние, оспорващ е другият родител, в случая майката и навършилото 14 години към момента на припознаване дете[ii]. Срокът е 3 месечен от съобщението за извършеното припознаване, в този случай на припознаващия се дава възможност да предяви иск за установяване на произход, при който вече следва да е доказана биологичната връзка. По съдебен ред може да оспори детето, което е било малолетното, към момента на припознаване в едоногодишен срок от навършване на пълнолетие или от момента, в който е узнало за извършеното припознаване, ако узнаването е станало по-късно, от Дирекция "Социално подпомагане" в едногодишен срок от извършване на припознаването и от прокурора в същия срок[iii]. Без значение, кое от правоимащите лица е оспорило, на припознаващия се дава три месечен срок да предяви иск за установяване на произхода от себе си и да докаже наличието на биологична връзка между себе си и припознаваното дете (арг. по чл. 66, ал.2 СК).

- решение по иск за установяване на бащинство – предпоставка за допустимост на този иск е детето да няма установен произход от бащата, т.е. в акта за раждане да не е посочено лице за баща или съществуващият произход да е оборен. Искът е уреден в чл. 69 СК, като право да заведат такъв иск имат майката и детето. Мъжът, който твърди, че е баща на детето, няма активна легитимация да заведе иск за установяване на бащинство. Той има процесуална легитимация да води дело за установяване на произход единствено в хипотезата на чл. 66, ал. 2 СК, когато извършеното от него припознаване е било оспорено.

От посочените по-горе способи за установяване на произхода от баща е видно, че целта на закона е най-вече да защити интереса на детето да има установен произход, пред това да се изследва и търси действителния биологичен произход.

2. Биологичният баща

Действащото българско законодателство не предвижда реална възможност за биологичния баща и не урежда и защитава правото му да установи произхода на детето от себе си, като оспори установената чрез припознаване родствена връзка и установи бащинството си. Тези обстоятелства са изтъкнати в постановени решения на Европесйкия съд по правата на човека, с които спрямо страната ни се отправят критики, че на практика на чисто формални основания – липса на процесуална легитимация за завеждане на иск за оспорване на припознаване и наличето на вече установен произход на детето, се отхвърлят предявените искове от биологичния баща. Без на практика да се стига до разглеждане на индивидуалното положение на заинтересованите лица, в това число детето, майката, законният баща и предполагаемият баща. След 2017 г. съдебната практика претърпя промяна, като основна причина за това става делото на  Л.Д. и П.К срещу България[iv] и постановеното решение на ЕСПЧ, с което се установява непълно съответсвие на разпоредбите на Семейния кодекс, касаещи оспорване на припознаване с чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) от Европейска конвеция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Със свое определение № 341 от 02.10.2017 г. ВКС постановява, че въпреки липсата на изрична правна уредба, на основание чл. 8 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, на претендиращия за биологичен баща следва да бъде признато правото да оспори припознаването и да установи произхода на детето от себе си пред българския съд. Независмо, че твърдящият да е биологичен баща не е сред посочените в чл. 66 СК лица, активна легитимация относно иск за оспорване на припознаването следва да му се признае, защото липсата на призната такава от националния закон нарушава правото му на зачитане на личния и семеен живот по ЕКЗПЧОС, която е нормативен акт от по-висок ранг спрямо СК. [v]

Сега да обърнем внимание и на въпроса, как тази съдебна практика се съотнася спрямо посочените по-горе способи за установяване на произход от баща и какви биха били правните възможности на биологичния баща в тази светлина.

- установен произход на детето съгласно презумпцията за бащинство по чл. 61 СК. Тук законът и съдебната практика са категорични и не допускат оспорване на брачния произход от баща, извън изчерпателно посочените в чл. 62 СК лица – съпругът на майката, майката и детето. Установяването на бащинство пък може да се иска от майката или от детето в определените срокове в чл. 69 СК. Няма предвидена възможност за предявяване на тези искове от трето лие, претендиращо, че е биологичният баща. В посоченото по-горе решение на Европейския съд по правата на човека е прието, че през призмата на чл. 8 ЕКЗПЧОС националното законодателство следва да търси баланса между различните интереси, като отчита на първо място интереса на детето. Прието е, че това не включва непременно задължение да се позволи на един предполагаем биологичен баща да оспори статута на законния баща. Съдебната практика приема, че допускането на неограничена възможност на лице, претендиращо да е биологичен баща, да оспорва бащинството, основано на презумцията по чл. 61, ал. 1 СК, би довело до намеса в семейния и личен статус на трети лица в нарушение на техните права на личен и семеен живот по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧОС. За разлика от припознаването, в хипотезата на чл. 61, ал. 1 СК обичайно се касае до раждане по време на законен брак. В нормални ситуации бракът води именно до възникване на семейни отношения, поради което е оправдано легитимацията за оспорване на бащинството в този случай да е по-ограничена[vi]. Детето има нужда да расте в стабилна семейна среда, каквато се предполага, че в преобладаващия брой случаи ще му бъде осигурена в семейството. В заключение можем да обобщим, че с оглед спецификите на брачната връзка законът не допуска оспорване на произхода от трети лица, за твърдящия, че е биологичен баща и с оглед забраната на чл. 71 СК искът би бил недопустим. В случай, че произхода бъде съборен от легитимираните лица, то за него остава възможността да припознае детето, което счита, че е негово. Тук особено ясно личи принципа на стабилност на произхода.

- установен произход на детето, чрез припознаване. Според действащия СК бащинство основано на припознаване може да се оспори само от майката, детето и дирекция "Социално подпомагане" в определени преклузивни срокове. Сегашната редакция на закона не възпроизвежда разпоредбата на чл. 38 на СК от 1985 г., предвиждаща, че припознаването може да бъде оспорено и от всяко трето лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Както вече се посочи съдебната практика допусна оспорване на припознаването и от лицето твърдящо, че е биологичен баща на основание чл. 8 ЕКЗПЧОС. Разбира се всеки казус е специфичен и преди това оспорване да бъде законодателно регламентирано, не можем да поставим знак на равенство между всеки един иск имащ за предмет оспорване на припознаване и да кажем, че винаги би бил допустим на това основание. Съдебната практика все пак е стъпка напред в посока да предостави възможност на предполагаемия биологичен баща да събори установения произход и да отвори пред себе си възможността да установи своето бащинство. Съгасно чл. 66, ал. 5 СК възможност за оспорване на презумпцията е дадена и на Дирекция социално подпомагане в едногодишен срок от извършване на припознаването. За претендиращия за биологичен баща съществува и възможността да се обърне към ДСП с искане да се извърши оспорване на припознаването, но това е една опосредена възможност, тъй като за дирекцията не съществува задължение непременно да оспори. За бащата би било най-ефективно осопрването в лично качество. Тъй като липсва изрична законова регламентация, а съдебната практика разглежда ситуацията по конкретния поставен казус, не можем да кажем с категоричност до кой момент е възможно предявяване на искът за нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Уредените в СК искове за оспорване и установяване на произход са обвързани с преклузивни срокове, като съображенията за въвеждане на подобни срокове са, че едно лице не може безкрайно във времето да стои с неустановен или атакуем произход. С оглед на което и подобен иск на оспорващия биологичен баща не би могло да бъде предявен в един неограничен период от време. В свое определение № 349 от 25.07.2018 г. ВКС приема, че припознаването може да се оспори в едногодишен срок от извършването му.

- иск за установяване на произход от баща – чл. 69 СК. Легитимирани да предявят такъв иск са майката и детето, когато детето няма установен произход от бащата. Мъжът, който твърди, че е биологичен баща няма легитимация за предявяване на такъв иск. Както се видя по-горе законът му предоставя възможност да извърши припознаване в случай, че детето няма установен произход от баща, да оспори припознаването, ако са налице предпоставките за това. В хипотезата на чл. 66, ал. 2 СК когато припознаването му е оспорено може да предяви иск за установяване на бащинство. Следва да се отбележи, че двата иска този по чл. 69 СК и този по чл. 66, ал. 2 СК макар и да са установителни и да имат един и същ предмет – установяване на биологичната връзка между детето и бащата, не са идентични, а се касае за два различни иска. Различни са легитимираните лица (при иска по чл. 69 СК само майката или детето; докато при иска по чл. 66, ал. 2 СК легитимиран е бащата на който е оспорено припознаването), сроковете за предявяване са различни (при иска по чл. 69 СК за майката в едногодишен срок от разждането, за детето до една година от навършване на пълнолетие; при иска по чл. 66, ал. 2 СК срокът е три месечен от уведомяването за оспорването) и не на последно място при иска по чл. 66, ал. 2 СК предпоставка за предявяване е извършено оспорване на припознаване.

3. Проект за промяна на СК

Към момента тече обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс[vii], общественото обсъждане ще продължи до 8 май 2020 г. Предложени на обсъждане са следните промени:

- в чл. 62 се разширява срокът, в който бащата може да оспори своето бащинство, касае се за брачния баща, спрямо който действа презумпцията за бащинство. Така ако проекта остане в този вид оспорване ще може да се извършва освен в едногодишния срок от узнаване за раждането и в срок до една година от узнаване на обстоятелствата, обуславящи оспорването, но не по-късно от навършване на 14 годишна възраст на детето. Този срок тече от раждането на детето.

- по съществена за мен е промяната в чл. 62, ал. 4, с която се предвижда замяна на думата "детето" с "непълнолетното дете". Така непълнолетното дете (14 – 18 г) ще може да оспори бащинството до изтичане на една година от навършване на пълнолетие. Считам, че по този начин ще се внесе една яснота относно началния и крайния момент за оспорване от страна на детето, а именно употребата на думата "непълнолетното дете" ше означава, че началният момент от който ще може да се предявява подобен иск е навършване на 14 години с краен момент до една година от навършване на пълнолетие. Тази промяна ще преодолее досегашното тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 4 СК в посока, че едва от навършване на пълнолетие може да се предяви такъв иск. Тази промяна би била и в унисон със специалната дееспособност предвиждана в СК за непълнолетни лица.

- в чл. 66, ал. 5 се правят и изменения касаещи разглежданите тук проблеми, а именно регламентира се изричната възможност на лицето, което претендира да е родител да оспори припознаването в едногодишен срок от узнаването за неговото извършване. Ако оспорващият е биологичен родител, съдът отменя припознаването и установява този произход, в противен случай искът се отхвърля. Считам тази промяна за резонна и правилна. Постига се целената в закон стабилност, в случай че оспорващия родител докаже биологичната си връзка с детето, съдът с решението с което се уважава оспорването ще установи и произхода на бащата от детето. Това ще има за последица вписване на биологичния баща в акта за раждане.

- в чл. 66 се правят и други изменения, като се предвижда уведомяване на Дирекция Социално подпомагане за извършеното припознаване и възможност за оспорване на припознаването, когато интересите на детето го налагат. Сроковете за това остават същите като за родителя и навършилото 14 години дете, а именно три месеца от съобщаване на припознаването. Не подкрепям тази промяна, за мен формулировката "когато интересите на детето го налагат" е твърде обща. Считам, че се възлагат неспецифични функции на този орган. По мое мнение и при предвидена възможност на биологичния родител да претендира своите права, смятам, че намесата на държавата в тези строго лични отношения не е оправдана. Нова алинея 6 на разглежданата разпоредба предвижда и възможност на прокурора, чрез иск да оспори припознаването в срок от една година от извършването му, отново когато интересите на детето го налагат. Може би е по-резонно да остане само възможността на прокурора да оспорва припознаването, като орган следящ за спазване на законността в страната и имащ далеч повече правомощия да предприема активни действия, при наличие на застрашаване на детето, отколкото другия държавен орган ДСП.

4. Заключение

Отговор на въпроса, дали възможността за намеса в строго личния въпрос за произхода следва да се предоставя на лица извън триъгълника баща-майка-дете, не може да бъде еднозначен. Ясно е че да си родител не е достатъчно просто да бъдеш вписан в една графа от административен акт или да си станал причината за появата дете, а се изискват далече повече усилия и ежедневни грижи. Не мисля обаче, че механичното отричане на възможността на биологичния баща да присъства в живота на детето създава сигурност и далеч не винаги би била в интерес на това детето. Разбира се не можем от изключения да извеждаме правило, всеки конкретен случай следва да се разглежда строго индивидуално, видно е, че съдебната практика следва живота и допуска възможност за установяване на биологичната истинност при наличе на определени предпоставки. Крачка в тази посока се прави и с предстоящите промени в СК. По мое мнение, всички промени, касаещи произхода, трябва да се правят консервативно и при спазване на установените принципи на стабилност и защита интереса на детето да има установен произход, без да се отваря възможност за безконтролната намеса на широк кръг от лица в тази лична сфера. Установяването непременно на биологичната истинност в повечето случаи би довело до хаос и несигурност, отколкото до ползи.

[i] Съгласно Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от момента на навършване на пълнолетие на детето. Интерес представлява изразеното особено мнение по делото, а именно, че законът посочва краен срок чрез използване на израза "до една година от навършване на пълнолетие", без да посочва началния момент, който с оглед уредената специална дееспособност по СК би трябвало да започва от навършване на 14 години. От навършване на тази възраст е предвидена възможност на детето да оспори на лично основание извършено припознаване по реда на чл. 66, ал. 1 от СК за разлика от брачното дете, което не може да оспори бащинството до навършване на пълнолетие. На следващо място непълнолетният родител навършил 16 години, съгласно чл. 62, ал. 4 СК има право да припознае. Така на практика излиза, че на това лице му се признават повече права като родител, отколкото като дете, като му се отрича правото да предяви иск по чл. 62, ал. 4 СК.

[ii] За разлика от предходните СК от 1968 виж чл. 35 и СК от 1985 г., виж чл. 36, ал. 2 в които е предвидено детето да бъде уведомено за припознаването, само ако е пълнолетно и съответно има възможност да оспори само по съдебен ред в срок до 3 години след навършване на пълнолетие, в сега действащия СК в чл. 65, ал. 2 за припознаването се уведомява и навършилото 14 години дете, което има самостоятелно лично право, отделно и независимо от мнението на неговия родител да оспори по административен ред припознаването.

[iii] Възможността припознаването да бъде оспорено от държавен орган в лицето на Дирекция Социално подпомагане и прокурор се предвиди през 2003 г. с промени в действащият тогава СК от 1985 г. и срещна остра критика, по отношение на това дали е оправдано държавна намеса в тези строго лични отношения, касаещи произхода. В приетият през 2009 г. СК не бе предвидено уведомяване на ДСП и съответно възможност за оспорване от страна на държавния орган, с аргументите, че не трябва да се внася несигурност относно действието на припознаването и стабилността на установеното чрез него семейнородствено положение. Само една година след това законодателят прави нова преценка на отношенията, като въвежда задължителното уведомяване на ДСП за извършеното припознаване. Съответно приета е нова алинея на чл. 66, ал. 5 СК, с която се предвижда възможност на ДСП и прокурора да оспорват извършено припознаване.

[iv] http://humanrights.bg/Contents/Item/Display/15171

[v] Виж допълнително Определение №349 от 25.07.2018 по ч.гр.д. №2466/2018 г. Г.К. , IV Г.О на ВКС; Определение №341 от 02.10.2017 по ч.гр.д. №3310/2017 г. Г.К. , III Г.О на ВКС

[vi] Виж Определение №3169 от 02.10.2019 по в. ч.гр.д. №4469/2019 г. на Апелативен съд София; Определение №710 от 25.02.2019 по в. ч.гр.д. №752/2019 г. Г.К. на Апелативен съд София

[vii] Достъпен на http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5086

Източник: legalworld.bg